Интересни гледки имаше по плажа тази сутрин. Бягам аз в утрото на нова ера по крайбрежната алея, жегата и влажността са достатъчни да втечнят алпийски ледник, пот тече като река от мен, а край мен щъкат някакви млади и стари с жилетки и якета.
Само като ги видя и ми става още по-страшно.И горещо.
Ама, така е. Докато аз се самозалъгвам, че бягам, а всъщност пъпля, те още се съвземат от бурната нощ. Зер, посрещали са изгрева на Джулая и в ранното утро им е станало хладно…Затова са по якета. На плажа.
Но понеже ви споменах за жегата и пъпленето, сетих се за едно друго пъплене онзи ден.
Представете си....дълга колона от автомобили, камиони, автобуси ...Представете си как пъпли едва едва по нагорнището и лъкатуши из завоите на пътя между Слънчев бряг и Обзор.
Нервите на всички са опънати до крайност...всички шофьори като пощръклели псуват и ругаят..."Абе, кой е този серсемин, кой е този идиотин, заради когото колоната се движи едва едва!!! Ще му счупя главата на тоя, гад"
Принципно и аз би трябвало да отправям всичките тези свирепи закани, но не го правя...Някак не мога.
Да, и аз съм част от колоната, но не ругая...напротив...мълча, стискам зъби и въртя волана.
Семейният лимузин пъпли едва едва в жегата...влачи се, а двигателят тъжно се форсира, но автомобилът едва едва изминава метър след метър почти с пешеходна скорост...Направо ми иде да отбия нейде, но няма къде. Тесен е пътят...Пътят е страшен, но славен...А климатикът хъхри...Фреонът май е свършил.
Някак усещам как всички шофьори ругаят неизвестния извършител най-отпред на колоната, псуват тоя идиотин, само аз не го ругая...,защото...
Защото този идиотин съм аз.
Баш по време на това пътуване съединителят окончателно сгъна и по всички нагорнища по пътя Бургас-Варна-летище Варна и обратно карах с почтената скорост от 20-30 км. в час. Що псувни събрах.
Ама, майстор Генчо като ми каза "Смени го тоз съединител, бе!!!", аз отвърнах "Е, все едно пътуване ще издържи"
Тъй, де...Издържа 260 км, ама бях най-псуваният шофьор в галактиката.
А Джуниър тъжно чакаше в жегата на летище Варна да го взема, че да го върна в Бургас.
Върнах го.
Но пред блока ни Първородния изпъшка изтощен..."Тате, аз се прибрах по бързо от Нидерландия до България, отколкото от Варна до Бургас"
Младите не могат да пъплят. Никак даже. Те обичат да летят и да преминават разстоянията светкавично.
А моята пред Бога и пред хората половинка всеки път ми казва „Какво е това, твоето търпение, бе???“
Ама, не е съвсем права. Понякога и моето търпение се изчерпва.
Като вчера с онази декларация.
Онази, бе…Поредната декларация, в която трябваше да упомена един договор.
Една колежка ми проплака по телефона „Два дни стоя по халат пред компютъра и не мога да я попълня пустата декларация…все нещо липсва и не мога да я изпратя“
И аз се впуснах в същото приключение с графи и падащо меню.
Име, фамилия, адрес, ЕГН, име на фирмата, управител, представител, ъъъ…сума ти неща.
И все един и същ договор. Или все едни и същи три договора. Бройката е без значение. Важното е да бъдат попълнени в графата. Във втората първата е за пари по европроекти и еврофондове. Абе, кой пък ме даде на мен такива неща, бре??? Но това е без значение.
От значение е това, че договорът или договорите, които цитирам, са обявени пред НАП, пред Сметната палата, отчетени са на всички възможни места....от мен и от клиентите ми още в началото на годината.
Да, ама сега пак подавам договора или договорите в декларация, подписана с електронен подпис, до Министерството на културата...не знам защо и там, при условие че те вече са обявени на още толкова много места. Всъщност знам защо. Законът го изисква. Вносител на този закон беше един от клиентите на Закона "Магнитски"
Но това не е всичко . Два часа по-късно същата тази декларация, със същите тези договори, обявени на толкова други места, я изпринтвам като един Гутенберг на лист хартия. Всъщност на два листа. И с тези хартии пристъпям в Търговския регистър, за да регистрирам декларацията с договора или с трите договора..., после плащам такса през банка, защото така.
Изпотих сЯ, причерня ми, вбесих сЯ.
Баси и декларациите, баси и отчетите, баси и електронното управление на държавата. Да му се не види.
И пъпля през дебрите на българската администрация…и пъпля по пътя Слънчев бряг-Обзор, пъпля покрай плажа…
Животът е пъплене, а?
Ха, че то време за прогноза станало, бре.
Днес ще е слънчево, горещо и влажно. Става за плаж, за потене, за слабеене, за разходки, за плуване, за работа и за…не, за греяна ракия не става.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
