Висока влажност на въздуха и висок мъж на видима възраст...ами, не е добро съчетанието.
Не е секси.
Риба на сухо и запъхтян тип. Едно и също е. Не е красива гледка.
Покрай морето рибарите елегантно мятат въдици, а аз замятам ляв крак по алеята. Десния пък го тътрузя и суркам.
Рибарите ловят риба, а аз лапам мухи.
В един сайт мярнах тревожен репортаж, посветен на това, че милиарди мушици летяли над Бургас. Напаст божия, демек. А аз ги лапам, защото бягам с отворена уста.
Мисля си върху това, че влиятелните инфлуенсъри се снимат с полуотворена уста, за да изобразят радост от живота, изненада или просто някакво пърхащо настроение, а аз бягам и съм раззинал грозно паст като хипопотам.
Как пък да не се снимам. Най-много да срина Инстаграм. Кой пък ще ми гледа снимките с хаштаг #дъртидиотбягасотворенауста
Продължавам да бягам.
Знаете ли какво винаги ми е харесвало в бягането. Това, че докато правиш крачка след крачка, сякаш те води любопитството.
Все едно си казваш „Я, да видим мога ли да стигна, еййййй до там“
До там?
Не, не мога.
Нека не се лъжем. След определен километраж, туй де…възраст, мозъкът обикновено изпраща сигнал до тялото, а то отвръща „Абе, я си гледай работа“. Тялото общо взето не иска да прави нещата като едно време. Защото като му кажеш "Направи 40 лицеви опори, то ти казва "Четири лицеви опори и не ме занимавай".
Затова си казваш "Абе, то всичко е много хубаво, ама аз как ще се върна, ако стигна до еййй там?"
В древни времена баща ми ми казваше, че бягам като кон. Днес съм подвижен и енергичен колкото конско кюфте.
Фитнес инструкторите и лекоатлетите казват, че конските кюфтета съдържали много енергия.
Да, де…ама, стоят на място във витрината на месарския магазин. То и аз съм пълен с енергия, но не мога да отлепя по алеята.
Обидно е. Обидно е да си въобразяваш, че бягаш, а край теб да профучи някакво невръстно девойче и да му дишаш праха. Постоянно се случва.
То, тъй става, когато прехвърлиш на попрището жизнено средата
Още от първите минути на бягането от веждите ми чак капе пот. Пък дишането на пресекулки би предизвикало грамаден интерес у студентите първокурсници от Медицинския факултет в Бургас по време на увлекателна лекция за прединфаркното състояние.
Ей, го на…Измъчения…може да е на 65. Може да е на 85. Или на 55. Един такъв черен от слънцето и бяга едва едва, ама бяга. И то на дълги разстояния. С едно и също неумолимо темпо. Всяка сутрин е там. Бяга и не спира. Всъщност никога не съм го виждал да върви. Само бяга. Но на лицето му е изписана мъка.
Една талантлива бургаска поетеса беше изразила мнение, че бегачите на дълги разстояния изглеждат винаги съсипани, а велосипедистите, каквато е тя, изглеждали щастливи. Хм, моят велосипед е толкова грозен, че кача ли се връз него и се разревавам. По-добре да бягам.
Ха, това пък е Жилавия. Тънък, строен и гъвкав. Без нито грам подкожна мазнина. С бяла брада. Той пък бяга като експрес. Не като Алиексрес, а като високоскоростен френски влак.
Разминавам се и с Радостната от живота. Това е една госпожа, която кара колело и поздравява всички. Винаги широко и щастлива усмихната. Иде ми да скоча на багажника на колелото и, че да се оставя да ме откара. Защото вече Петър плет преплита, а аз крака преплитам.
Всъщност поетасата е права. виждал съм усмихнати колоездачи, но бегачите са винаги сериозни. Ами, да. Как да бягаш и да се хилиш като печена тиква. Изобщо не изглежда приемливо. Дори е налудничаво.
Ни жив, ни умрял, ни данъка на колата платил, стигам до бариерата. Спирам, щракам няколко снимки и айде обратно.
Ей, колата ми е на другия край на света.
Причернява ми пред очите.
Заравям пръсти във веждите. Вчесвам ги и ми присветва пак пред очите.
Айде, в обратна посока.
Около 4500 крачки. 33 минути и 250 изразходвани калории по-късно влизам в колата.
Тръгнах като аслан, връщам се като….
Трудно е. Много дори.
Но е такъв кеф да знаеш, че си излъгал тялото си и си успял да бягаш още една сутрин край морето.
Ха, че то време за прогноза станало, бе.
Днес ще е мокро, влажно и дъждовно. Ще превали. На места ще има локви, на други кал. Максималните температури ще достигнат около 25 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
