Още когато термометърът в колата изписа 19 градуса, знаех, че съм се издънил и съм започнал деня не така, както трябва.
Тъй де. Утринна жега. Висока влажност на въздуха, а аз съм се опаковал с плътна фланела с дълъг ръкав. Че и шест килограма отгоре мъкна. Разположени около паласките и около предната въздушна възглавница.
С такива стартови позиции запъплям за утринен поредния крос.
Бягам и си мисля "Ако моето утринно бягане е част от реклама, какво ли ще рекламирам"
В същия момент в слушалките ми песента на Металика прекъсва, защото приложението Спотифай мило ме осведомява за страхотни намаления в Лидъл. Май имали американска седмица. Стига, бе!!! Тия откъде знаят, че аз съм ревностен член на сектата на "Лидъляните от седмия ден". Снощи бях там за пуешко филе. И за пръчици от месо. И за шоколадов пудинг с протеин.
Бягам, туй де...пъпля, а от мен вече се лее пот.
Някаква котка лежи на жп релсите и се прозява. Изобщо не ме отразява. Поне да ми махне с опашка, да ме окуражи, а тя...нищо, бе. Никаква съпричастност. Единствено презрение към мен.
Само някакъв кон истерично цвили от близките конюшни. Цвили, ама пронизително. Конска му работа. Баси, чифтокопитното. Или беше нечифтокопитно? Добре де, все за конски копита става дума. Чувам го през слушалките, пустият му кон...Няма срама.
За мен става дума. Срам не срам, ама късите ми кащи за бягане вече са прогизнали от пот.
И по видеоклиповете и по филмите потните мъже изглеждат някак тъй сурови, мъжествени и силни, а аз изглеждам като мушната гайда, ама потна.
Лея пот и туй то.
В слушалките ми пък се лее песен "Гънс ен Роузис". Мислил ли съм изобщо в началото на 90-те години, че след много години тази банда ще бъде зачислена към рок динозаврите, а аз ще съм зачислен към динозаврите, които слушат рок? Тц. Но пък Sweet Child Of Mine ме връща в древността, когато бягах като хала. В епохата на Аксел Роуз...
Само че днес сме в епохата на Били Айлиш. Били какво? Не какво, а коя. Една такава депресираща, дето ти иде да се гръмнеш, докато я слушаш. Тъй де...радостите преди и сега.
Само че сега и тук замятам крака. Някакъв младеж спринтира в жегата. Ама, спринт ви казвам. Стойката му излъчва мощ. Като ягуар е. Пък аз имам излъчване на като костенур. Личи си, че на него му е кеф. Пък на мен сърцето ми думка като барабан, а дишането ми едно таквоз неравно и нерадостно. А лицето ми червено. Пък гащите ми потни.
Значи, на опаковката с какаови бисквити от турското магазинче до стадиона на "Звездичка" не пишеше "Комшу, бисквитите се лепят на дирника", нали. А те се лепят като плочки в баня. И тежат. И ми пречат на бягането. И нямат сваляне. Хората имат плочки на корема, а аз бисквити на дирника. Два пакета.
Ей, го и това високото момиче. Дето все се разжожда. Върви леко, напето и ако пуснем хронометрите, ще видим, че моето бягане и нейното вървене са долу горе с една скорост.
Тази сутрин обаче не видях Рапунцел. Една госпожа или госпожица с предълга коса, която обикновено лети по алеята. После излиза от морската градина и бяга до дома си. Сещам се за една съседка от комплекс "Братя Миладинови", която бяга от дома си до Сарафово и обратно.
Иде ми да кажа като Али Реза "Лошо ми е"
Ей, го на. Пак ми прекъснаха песента. Този път с реклама за намаления в "Кауфланд". Стига, бе!!! Тия ме третират като абсолютен дъртофел. Само промоции ми пробутват.
Че, надъхайте ме с някаква мотивираща реклама!!! Рекламирайте ми нещо друго. Автомобили, екскурзии в чужбина, часовници, търговия с акции.
Кого лъжа, бе! Нищо от изброеното не ме интересува.
Дори и опцията да си изтегля безплатно за три месеца Спотифай Премиум ми е безразлична.
А, песен на Iron Maiden. Е, това е друга работа. Дори дискретно започвам да муча няколко думи от Fear Of The Dark, белким, чунким, санким да не ме чуят хората.
Пък се сещам какво пееше Брус Дикинсън в една друга песен Run To The Hills, Run For Your Life...е, едва ли е имал предвид бягащи костенурки.
Бягам, клатушкам се, сегиз тогиз спирам, правя снимки, поемам си въздух на пресекулки и си мисля, че сутрин край морето хубавото е в изобилие. Слънце, облаци, море, пясък, птици, охлюви, прозяващи се котки, цвилещи коне и красота. И един пръхтящ тип.
Когато стигам до осраната ми от гларусите кола, когато влизам в нея, цъквам на приложението за измерване на изминатото разстояние и виждам, че съм пробягал около 5000 крачки за 31 минути / снимките ми изядоха времето/ и че съм изгорил 317 калории. Демек не съм бягал, а съм пъплил. Уф, бе...тия бисквити с какао нямат стапяне. Пък иначе съм скрил един пакет в хола. Интересно от кого го крия. От мен ли?
Е, хайде. Бягайте за здраве. Бягайте далеч от лоши мисли и лоши хора.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е топло, влажно, задушно и мокро. Ще духа слаб вятър, а максималните температури ще достигнат до 24 градуса. Възможни са превалявания в следобедните часове.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
