Тъй де…
От няколко дни в Отечество любезно наблюдаваме силни процеси на намагнитизиране. Магнит до магнита, майно льо.
Внезапно върху дъската на позора закрепиха с магнити ликовете на няколко български нотабили. Те, милите, неистово се опитват да се откопчат оттам, ама не става. Пустата му физика. Залепени са.
Не бяха пропели първи петли, пък други нотабили трижди се отрекоха от онези, закрепените с магнитите, дори бързо се разграничиха от тях, ама дали заради магнитното поле или заради нещо друго, останаха свързани навеки.
През девет планини, че чак в десетата едни хора казаха, че един бил дал, друг бил взел. И казаха кои са даващите, пък дадоха да се разбере, че знаят и кои са вземащите.
Само че българското „Дал, взел. Взел, дал“ за съжаление няма нищо общо с библейското „Дай, за да ти се даде“. По-скоро в нашия случай е „Дай, за да вземеш при преференциални условия, а останалите кучета ги яли“.
Подкуп даден, подкуп приет. Човекът взе парите и каза „добре“…
И като заваляха едни авансови плащания за бъдещи ремонти, та цяла неделя.
Ремонти някога, но не сега.
„Корумпирани и корумпиращи от всички страни, съединявайте се“ и „Един подкуп броди из Европа“ влезли в един български бар, за да си поговорят за кюлчета. Непипани. Недокоснати от ръка човешка. Правоъгълни и конусовидни.
Българският модел на политически морал е, когато стане ясно, че си сгазил лука, излизаш в дълъг неплатен отпуск. Или даваш брифинг.
Някога дядо ми Начко, царство му небесно, ме учеше да пея „Сутрин рано, вечер късно чай, чай, чай, а понявга и на обед чай, чай, чай. С чай се храни дядо Начко, чай, чай, чай, а пък баба Донка хич нехай“
Нехай…демек нехае. А баба ми отвръщаше „Не те е срам да учиш детето на такива глупости“
Аналогичен случай в наше село. Сутрин рано, вечер късно брифинг с разкриване на тежки прегрешения и в отговор контрабрифинг. И понявга и на обед брифинг и контрабрифинг.
Стои средният българин на едно място, а от двете му страни в денонощен режим се замерват с обвинения в грехопадения.
И както е тръгнало някакви хора май ще бъдат изритани от райската градина на българската политика.
То, да не дава Господ, ама наскоро се чу, че в България започва строителство на модерен и иновативен…затвор. Тц, тц. Бая кандидати има.
Но има сфери, в които модерните технологии влизат по-бавно.
Там всичко е око да види, ръка да пипне.
Например, брането на рози. Ей, го на. Отишъл един усмихнат, пък се снимал как бере рози.
Ама, не е секси. Мъж с яке, с вдигната качулка все едно ви казва „Гърди си с рози закичи“. Както пак би казал дядо ми Начко "Хили се тъй, сякаш му белят варено яйце". Розички бере човекът.
Същата нелепост е един инструмент на Бог и продавач на чорапи да пият кафе. И това трябва да е новина?
Не е.
Представете си, че селските първенци в някакво село се разделят на две половини и на общоселското събрание започнат едни през други да си крещят „Вие сте серсеми? Не, вие сте серсеми“
Накрая цялото село ще осъзнае, че селските първенците изобщо са серсеми. И отиде селото у ряката, та се не видя.
И ако онези, които някак са изчели този безумен текст дотук, вече се питат каква е поуката…
Ами, тамо аз ще отговоря. Няма поука.
Но се сещам за Илчовица от разказа на Елин Пелин „Лудата“. Сещам се за нейния вопъл
"Няма правда… Няма бог!… Чувате ли?… Царят трябва да се разцари… Владиката да се развладичи… Попът да се разпопи… Отче… не лъжете ни… Помогнете ни… избавете ни… Кажете ни истината!"
Истината е, че санкциите по Закона „Магнитски“ не се обжалват. Иначе казано, лицата с магнитчетата остават на стената.
Ха, че то време за прогноза май, не е. денят мина, затуй да приемем, че 4 юни е бил относително хладен за юни, но то пък какво ли друго е наред.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
