Смейте ми се вие, ама кажете ми как щяхте да се чувствате на мое място.
Прибирам се аз с преплитащи се крака от сутрешния крос и що да видя? До автомобила ми двама господа изпълняват серия от леви и десни юмручни удари по въображаем противник.
Добре де, може ли от цялата морска градина да изберат баш пространството пред моя осран от гларусите семеен лимузин. /Проф. Христозова, пожалете ме. Знам, че няма лимузина е съществително име от женски род, а не от мъжки, но пусти мерак за оригиналност…/
И нали поради напредналата ми възраст вече страдам от старческо, хайде нека не е старческо, но поне чичовско далекогледство, та, виждам ги от далеч как раздават юмруци.
Единият як такъв, с опъната фланелка и анцуг, а другият с по-свободни дрехи, ама кой знае какви мускули крие под тях. И юмруците хвърчат във всички посоки.
Гледам ти и продължавам да бягам към колата ми, ама по едно време се усещам, че бягам почти на място. Уж бягам, пък някак все стоя далеч от автомобила.
И аз какво да правя сега???
Не мога да нахлуя на мястото на тренировката на тия ММА бойци изпотен, гладен, уморен със страшния си вик „На нож“ и да им кажа да се махат.
А времето тече, не спира…
Не, не ми се прибира в мойта …ъъъ…семейна квартира.
Кажете ми? Как е правилно да се приближите до двама мъже, които раздават юмруци.
Ако е на спринт, ще помислят, че ги атакувам и ще ме посрещнат с тупалки, пък ще ме изтупат немилостиво като селска черга. Пък ако пъпля тъй страхливо, пак не става, защото те могат да тренират час два и аз какво ще правя…Ще бягам на място ли?
И мечка страх, мен не страх…леко така…като случайно преминаващ гражданин в лек галоп се затичах към автомобила си…
Дори изкарах ключа на колата и така го завъртях на пръста си…зер, биячите да видят, че съм миролюбив чичак, а не агресор.
И те ме видяха. Има си хас да не видят странния тип с размъкнати къси червени гащи, превърнали се от пране и пот в размъкнати, къси полурозови гащи…, пропита от пот „ветровка“, горница и прокъсани червени маратонки…Плюс почервеняло като диня лице. И бяла коса, разбира се…
Бягам аз към тях, а те бам, бам два юмрука във въздуха и крачка назад. Бам, бам два юмрука във въздуха и крачка назад. Ама, като танц го направиха, бе!!! Едновременно. Едно такова красиво им се получи. Само юмруците им да не ти танцуват по муцуната.
И отстъпиха. На мен!!! А аз се влязох в автомобила и изпъшках с облекчение, а потта ми артистично накваси седалката.
Пък може и момчетата да се стреснали от идиотския ми вид и затова да са отстъпили, а?
Зер, кой нормален човек иска да стои в компанията на потен чичак с червени гащи, червена горница, червени маратонки, червено лице и бяла коса. И аз бих се махнал. С 200.
Та, видели са ме как ги доближавам с прелитащи се нозе, видели са ме на какво мязам и са решили да отстъпят. Така си го обяснявам.
Читави и възпитани момчета излязоха ММА бойците. Отстъпиха любезно място на Гандалф Белия. Ама, пак добре, че бяха те, а не онези миролюбивите хора от култа към слънцето и учителя Дънов.
Само за момент си представих как ги сварвам в кръг около моята кола да играят своите лежерни и бавни паневтритмии…Е, тогаз вече щях да се схвана от чакане.
Абе, глупости. Те хората си играят своите танци ей, там на поляната. Няма баш моя осран от гларусите автомобил да изберат за място на ритуалите си. Само идиотщини в главата ми. Пфу…издухах се от това бягане сутрин.
Брей, време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, но на моменти и облачно. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 20 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
