Не зная дали се замисляте, но в последно време ставаме свидетели на поредица от чудеса.
Не, не говоря за това, че гларуси гонеха с гневни крясъци дрон над бургаската улица "Богориди". То и това си е някакво чудо, но аз за друго ви говоря.
Първо от футболния „оня свят“ се завърна Боби Михайлов и рече „Истина ви казвам, аз оставката си я оттеглям и пред вас заставам да ви водя“. Е, не каза точно това, но се завърна, за да влезе в ролята на пастир.
Ах, този невероятен Боби Михайлов вероятно смята да заведе българския футбол към футболната Обетована земя, ама е възможно и на друго място да го заведе. Дори най-вероятно ще го заведе до под кривата круша.
Но това е въпрос на гледна точка.
На майтап си мислех, че по тази логика може и Пламен Орешарски да излезе и да каже „Аз си оттеглям оставката“ . Мислех си, че може и Жан Виденов да се върне по същата причина.
Но неслучайно казано е „Внимавай какво си пожелаваш“…Ей, го на. Другарят Жан Виденов обяви, че с верни другари ще създава партия с българските комунисти и се връща, за да води българите нанякъде. Засега без пушка и Червена армия зад гърба си, което временно трябва да успокои притежателите на мандри.
Ами, сега!!! – питат се някои хора.
Ами, нищо. Той, другарят Румен Гечев никога не си е тръгвал, например. И ако един бивш финансов министър, довел държавата до хиперинфлация, е на линия, тогава защо да не се върне и премиерът от същото правителство. Ето как Жан Виденов също се появи от политическия „оня свят“. Възкръсна, един вид. Ах, летете милиони, в устерма ви милиони погледи са приковани. Пардон, погледите са приковани в полета на милиони и милиарди...левове.
Всъщност аз лично не знам дали тези случаи са белег на завръщане от "оня свят", възкресение, оборот на колелото на историята или пък прераждане.
Съществуват хора, които абсолютно убедено вярват, че съществува живот след смъртта. Съществуват и хора, които абсолютно вярват, че няма живот след ГЕРБ.
Първата група вярват в Бог и в това, че Неговият Син ще се завърне. Някои от тях вярват със сърцето си и с душата си и не натрапват вярата си никому. Други пък са особено раздразнителни срещу невярващите. Справка кръстоносните походи, Светата Инквизиция, кладите и Вартоломеевата нощ, плюс съдебните процеси срещу богомилите и прочие. Безчет са жертвите на фанатиците.
Хората от втората група не вярват в Бог, а в непогрешимия си партиен лидер, който е със статут на божество. И вярват, че той винаги ще се връща. Мандат след мандат. За тях думите Му са закон, делата Му са чудеса и появата Му води до религиозен екстаз. Има хора от тези, които просто кротко си вярват в Него, но други са невероятно раздразнителни срещу невярващите в святостта на лидера. Затова може и да крещят или да блъскат с ръце по банките в парламента. И да се канят люто, че ще се врежат здраво в опонентите си. Справка. Съдебни процеси, арести, репресии, заплахи и прочие елементи на партийната инквизиция. Безчет са жертвите на фанатиците.
Фанатиците са навсякъде. Дори и тук. Дори в момента някои от тях четат тези редове и побесняват.
Но всички те забравят нещо, доказало се в историята.
Фанатичната вяра никога не води до нищо добро. Дори и за фанатиците. Защото накрая те винаги остават сам сами насред ужаса и разрухата, които са сътворили. Защото са унищожили всички около себе си с различно мислене и не им остава нищо друго освен да се самоизядат.
Е, виждаме да се случва точно това.
Слушаме кресливия хор на партийните фанатици, чуваме заканите им, заплахите им…, но май се усеща и страхливо прокрадващата се мисъл в главите им „Ами, ако е възможен живот след нас, тогава какво??? Тогава какво ще правим ние? Тогава ще действат ли и срещу нас така, както ние действахме срещу всички?“
Да се надяваме, че не.
А животът е по-силен от всичко.
И само един единствен е възкръснал за живот.
Останалите са абсурдни имитации. Нещо като политически мумии, които са решили да се върнат. Или отказват да напуснат. Все едно и също е.
Ах, този невероятен Боби Михайлов. Уви, вече в него няма нищо невероятно. Както и в останалите възкръснали партийни лидери или в онези, които претендират за божественост. Те са обикновени политически тарикати, които търгуват с послушанието на своите фанатични последователи. Ще отминат. Неизбежно е.
Бре, че то, време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, но и малко хладно за къс ръкав и къси гащи. Но лятото необратимо се завръща.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
