Ева Перчемлиева-Тъканова е едно от доказателствата, че в Бургас се раждат истински таланти. Почитателите на хубавата музика я познават от оперната сцена, от концертите на групите „Булгара” и „Цинга манга фънк”, както и от участието ѝ в редица успешни музикални проекти. Талантът и харизмата ѝ са забелязани и от Камен Донев, в чиито спектакли тя участва. Както сама тя се определя, Ева е цветен човек, потопен в изкуството. Неслучайно нейната история е една от тези, които са вдъхновили създателите на филма „Голата истина за група „Жигули”. Гласовитата бургазлийка е послужила за прототип при изграждането на персонажа, изпълняван от Ирини Жамбонас. От самото излизане на екран лентата бие всички рекорди по гледаемост. Това е и причината в Бургас да бъдат обявени допълнителни прожекции.
- Може да се каже, че Вие сте едно от вдъхновенията за създаването на филма „Голата истина за група „Жигули”. Спомняте ли си как започна всичко и кога Ви поканиха да участвате с гласа си в продукцията?
- Нашата история с екипа на филма започна малко по-отдавна. Преди около пет години, когато сценаристката Ваня Николова започваше да събира музикантски истории за написването на сценария, Стоян Янкулов – Стунджи, който е наш общ приятел, ме свърза с нея, за да ѝ разкажа за моя живот. Това ни беше първата среща. А след като вече всичко беше готово, Ваня настояваше аз да бъда гласът, който да изпълнява песните на една от певиците във филма – прототипът, образът, създаден горе-долу по моя живот. Тя се спря на мен, защото ме беше слушала на концерти с моите групи. Убеди и другите от екипа да ме чуят – Виктор Божинов, Петър Дундаков и Георги Георгиев от група „Остава”. Те харесаха резултата и така се случиха нещата.
- Ласкае ли Ви това, че именно Вашата история е една от тези, послужили за създаването на филма, който за много кратко време се превърна в истински хит?
- Да, разбира се. Аз съм много цветен човек. Много пъти в живота си съм скачала от една крайност в друга – сменям стиловe, започвам и се отказва, после пак се връщам. Винаги съм си мислила, че това не е хубаво, защото сме научени, че трябва да гледаме напред и да гоним едно нещо.
- Какво изпитахте, Когато гледахте премиерата?
- Беше много вълнуващо. Всичко беше вълнуващо – че чувам гласа си, че виждам историите си. Това, че Соня във филма е оперна певица, която пее рок – това е моят живот.
- Сцената не Ви е чужда, но в киното имахте ли опит преди това? И трудно ли Ви беше по време на целия работен процес?
- Участвам в спектаклите на Камен Донев и на театрална сцена имам опит, но в киното не. Но не ми беше трудно. Напротив, беше много приятно. Това е нещо, което бих правила с удоволствие. С оперно пеене съм се занимавала цял живот и в момента го преподавам. То си е до голяма степен театър.
- Вие изпълнявате различни стилове музика. Къде е допирната точка между операта, етното, рока?
- Всичко има допирни точки. Основното е това, че когато човек познава всички тези стилове и ги обича, и ги умее, тогава той има различен поглед. Все едно виждаш от всички страни на кълбото. Тогава всичко е по-богато – и като можене, и като знания, защото гледните точки са много. Изключително много ми помага това, че от много малка съм се занимавала с класическа музика. Това е една база, с която след това можеш да правиш каквото си искаш във всички останали стилове.
- Работата на актьора никак не е лесна, но още по-трудно е, когато се налага да изградиш образ само с гласа си. В този ред на мисли лесно ли се „стиковахте” с Ирини Жамбонас, чиято героиня Вие озвучавате при изпълнението на песните?
- Срещата с нея беше една от най-специалните в моя живот. Създателите на филма са много далновидни и по перфектен начин са успели да съберат определени хора, които иначе трудно биха се срещнали в живота. Работата ми с Ирини беше много лесна. Тя е невероятен човек. Всъщност целият актьорски състав са изключителни. Там са събрани големи имена, звезди, които обаче те слушат, приемат съветите ти, чуват думите ти, опитват се да следват насоките ти. Това е много вдъхновяващо и удовлетворяващо.
- Хареса ли Ви музиката във филма още при първото слушане на песните?
- Ние правихме песните заедно. Тук е може би разковничето. От самото започване на създаването на песните (от композиторите Петър Дундаков и Георги Георгиев) до пълното им завършване, ние бяхме заедно. Целият процес беше преживян. С всички музиканти – с Марияна Добрева, Сашо от D2 и Мартин от P.I.F. – създадохме всичко заедно и го съпреживявахме. Затова се получи толкова органично. Не бяхме просто събрани на едно място различни изпълнители, които трябва да изпеят една песен. На всички записи беше и режисьорът Виктор Божинов. Той казваше какво иска, даваше своите препоръки. Реално и при записите ние работихме с него, тъй като той имаше режисьорски задачи и към нас. Музиката във филма много ми харесва. Смятам, че двамата композитори успяха да извадят от „нафталина” тази музика, която хем да е като в онези години, хем да има съвременното звучене, за да могат хората да я възприемат и да им хареса.
- Във филма участват много известни лица, превъзходни комедийни актьори, имаше ли забавни моменти по време на снимките, въпреки краткото време, което сте имали, за да завършите всичко?
- Да, разбира се, че имаше забавни моменти. Почти всеки ден актьорите репетираха, за да могат да се научат да свирят дотолкова добре, че да изглежда истинско и да не е бутафория. Ние бяхме заедно с тях по време на репетициите и имаше наистина много забавни моменти. Както вече казах, всички те са чудни хора. Изключително готини, с приятелско отношение към нас, много уважителни. Много съм щастлива от тази среща в моя живот.
- Очаквахте ли този огромен успех на филма?
- Ако трябва да бъда честна, да! Моментът беше много подходящ за такъв филм. Знам, че хората имат нужда точно от това. Не че в друг момент нямаше да има този успех, но сега някак сме зажаднели за положителни емоции, за нещо, което да ни зарадва, за нещо което да ни върне към хубавите времена, да ни накара да се посмеем. Още повече, че това е филм с толкова хубава музика, както вече казах. Но той не е мюзикъл. Основното в него са взаимоотношенията, бунтът на онези времена, промяната и ежедневието сега, затова и емоцията, която носи, не е само смях, но и малко тъга. У нас не е имало такъв филм за история на музиканти и затова имах наблюдение, че хората имат нужда от това и очаквах успеха.
- Как Ви се отрази последната година и половина, когато светът се промени заради пандемията?
- Когато животът „спря на пауза”, аз се хвърлих да работя върху себе си и върху собствените си проекти. С моята група „Цинга манга фънк” точно бяхме направили първия си албум. На 6 март 2020 г. беше промоцията на албума, а на 13 март всичко затвори. В този период работихме много по следващия си проект, създадохме нови парчета, клипове. В нашето студио направихме първите онлайн концерти. От нас тръгна тази инициатива музикантите да представят онлайн своите проекти, а хората, които са откъснати от социалния живот, да имат възможност да им се насладят. Макар че без публика е много гадно.
- Имате ли вече нещо сигурно включено в графика си за предстоящите месеци?
- Да, разбира се. С група „Булгара” имаме концерт на 20 май в София лайв клуб. Преди това на 11 май имам оперен рецитал на фестивала в Добрич. Имаме участие и с другата ми група „Цинга манга фънк”. С новия спектакъл на Камен Донев ще правим много голямо турне лятото из цяла България. Има доста неща, които предстоят.
- Приемате ли термина „новото нормално” и вярвате ли, че светът ще се върне към това, което беше, или страхът вече е променил мирогледа на хората?
- Не вярвам, че ще се върнем към това, което беше. Вярвам с цялото си сърце, че ще бъде много по-хубаво и по-добро. Вярвам, че хората ще бъдат много по-сетивни и ще обръщат внимание на малките неща, които, докато не ни затвореха, не оценявахме. Вярвам, че човечеството ще се отвори към нови възприятия. Сигурна съм в това!
Автор: Марина Костова
Коментари
