В неделя с пъшкане и тежко дишане смъкнах до контейнерите за разделно събиране на отпадъци стария, напълно сдал багажа, газов котел.
До раздялата ни с този уред се стигна след драматични събития, предизвикали трудности с къпането, миенето, топленето и …прочие още такива катастрофични събития.
Запокитих го, избърсах потта по челото и се прибрах в семейната обител, за да взема отвертки, клещи и чук, с които да разглобя котела и да го разхвърлям в съответните контейнери. Защото не може току така да се оставят стари електроуреди на тротоара. Не е хубаво. Пък и е нарушение.
Хубаво, но ...ъъъ...ами, когато погледнах през терасата, котелът вече го нямаше. Някой пъргаво го беше отнесъл. Пък тежеше пущината. Грабнали са го като гергьовско агне и толкоз.
Сигурно някой ще го разглоби и ще го предаде на вторични суровини. Пък може и да си сглоби нещо друго, знам ли.
То и старата ни руска мини ютия е такава. Всеки път, когато пътуваме в чужбина и се боя, че ако я сглобя грешно, ще се получи пистолет „Макаров“
Случаят с бързо изчезналия газов котел ми напомни за случката със стария бидон, пълен с изгнило кисело зеле, който открих в мазето при покупката на жилището ни. Миризмата от бидона беше по-зловеща от нервно-паралитичен газ. Оставих го до контейнера и след половин час като по чудо беше изчезнал. Предполагам, че секретна лаборатория го беше отнесла на тайно място за опити с гнусния зелев сок с черен цвят.
Този бидон твърде често го споменавам, но не заради напредващата ми склероза, а заради трайно запачетания ужас в спомените ми.
Виж една стара вишнева жилетка, която бях запокитил до казана, се мяташе поне десетина дни там, защото явно е била твърде авангардна и грозна за феновете на рециклирането. А аз я носих толкова години у дома.
Представям си как всеки път жена ми ме е поглеждала и е казвала тъжно "Боже, Боже, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел, ами взех тоя папуняк с тази грозна жилетка".
Странно...
И в момента скъм горд стопанин на вишнева жилетка един брой. Вярно, съвсем друг модел е, модерен направо в сравнение с онази хвърлената край казана, но жена ми отново не я харесва. И усещам, че когато съм с тази жилетка, тя нещо си казва тихо…Почти съм сигурен, че е цитат от филма „Семейство Мейзга“.
Добре, де…Половинката ми харесва автомобилите „Мазда“ във вишнев цвят, а жилетките ми в същата тоналност хич даже…Защо така?
За вишневите ми слипове, вишневите ми чорапи и вишневия ми елек, който нося над ризата с вратовръзката ще ви споделя нещо друг път.
Брей, то време за прогноза станало!!!
Ще е слънчево, ще е топло и пролетно в Бургас и региона. Максималните температури ще достигнат до такива стойности, че навън е възможно да се появят мъже по шорти с неустановен цвят, които да обясняват важни държавни дела.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари