Тя е талантлива, усмихната и доказан професионалист. Освен това е един от „виновниците” всяко лято Бургас да има своя Джулай морнинг. Мнозина я познават като Марияна Добрева-Велева от група „Силует”. А отскоро имаме възможност да я слушаме и в музикалната комедия „Голата истина за група „Жигули”. За кратко време филмът на режисьора Виктор Божинов се превърна в хит и надмина по гледания дори холивудски блокбъстъри.Там известната бургазлийка участва с гласа си, допълвайки образа на Лилия Маравиля, като изпълнява парчетата на група „Жигули”.
- Спомняте ли си как дойде поканата да участвате във филма „Голата истина за група „Жигули”? Как се почувствахте, какво си помислихте?
- Винаги съм искала да се изправя пред такова предизвикателство. Почувствах се много щастлива. Обади ми се един от композиторите на музиката във филма – Петър Дундаков. Той ме помоли да изпратя много бързо един демо запис с мое изпълнение на финалната песен. Обясни ми, че в рамките на няколко часа ще даде въпросния запис на режисьора Виктор Божинов. По-късно същия ден получих обаждане от режисьора, който ми каза, че се е спрял на мен, тъй като по някакъв начин асоциира моят тембър на изпяване с този на Лилия Маравиля. Каза ми, че аз ще бъда гласът зад актрисата и неин ментор. Още следващия ден трябваше да замина за София, за да започнем записите.
- Значи не сте имала колебания дали да приемете?
- О, не! Напротив, в часовете преди да се обади режисьорът, се надявах и се молех всичко това да се случи. Първо, защото е предизвикателство, а второ – да участвам във филм по подобен начин, е нещо ново за мен. И не на последно място – музиката е прекрасна. Аз я харесах от първото слушане. Не съм имала колебание нито за миг дали да приема, или не.
- Вие сте професионален музикант, сцената не Ви е чужда, но как ви се стори работата в киното? Имате ли опит в тази сфера?
- В киното досега не бях работила. Играла съм в Музикалния театър в София, имала съм главна роля в едно представление ( „Рибарят и неговата душа” – б.а.) Партнирах си с Ненчо Балабанов. Това също беше изключително преживяване за мен. Но киното е нещо ново и емоцията е различна.
- Вие споменахте, че музиката Ви е харесала много. Може ли да се каже, че Ви „пасна” веднага?
- Музиката е толкова адекватна на самия филм, а текстовете на Ивайло Вълчев са прекрасни. Двамата композитори – Петър Дундаков и Георги Георгиев (китаристът на група „Остава”), са написали нещо, което ще остане във времето. Тези песни ще имат отделен живот и след филма. Убедена съм в това!
- Макар и само с гласа си, Вие влизате в образ, играете роля. Беше ли Ви трудно?
- Не. Беше изключително забавно. Целият процес беше много приятен – срещата с актрисата, записът. Наложи се да разменим полезна информация една за друга, за да разберем как можем да си бъдем полезни и с какво аз мога да ѝ помогна. Цялата работа покрай филма беше едно хубаво приключение. В никакъв случай не е било сложно. Отдадохме се изцяло на това, което трябва да направим, за да постигнем добри резултати. Наслаждавах се на целия процес.
- Безспорно сте успели да се синхронизирате перфектно с Лилия Маравиля и да звучите като един човек. А иска ли Ви се да участвате във филм и с лицето си, не само с гласа? Изкушава ли Ви подобна мисъл?
- О, да. Винаги съм искала. Аз възприемам себе си като артист. А проявленията на артиста могат да бъдат в много форми – музикант, художник, като филмов актьор. Ако ми се отдаде възможност, бих се впуснала в тези „дълбоки води”. Пожелавам си го, наистина!
- Последната година и половина е изключително трудна за хората на изкуството, а и не само. Как се справихте Вие в условията на пандемия? Имахте повече време да се усамотите и да творите, или публиката Ви липсваше и не се чувствахте добре?
- И двете неща. Всички бяхме започнали да осъзнаваме, че светът е прекалено забързан и имахме нужда от някакъв вид почивка. Зависи как отделният човек приема съответната ситуация. За мен в началото тя беше добре дошла, защото се бях захванала с много неща, които исках да свърша. Непрекъснато преследвах срокове, препусках през разни задачи. Когато дойде пандемията, установих, че мога да се чувствам добре и без да бързам толкова много. Имах повече време за семейството и детето ми. Почувствах се добре. Осъзнах, че тази почивка е била нещо необходимо за мен. След това обаче мина много време и сцената започна да ми липсва, разбира се. Но миналото лято имахме толкова много участия, че успяхме да понаваксаме. Щастлива съм, че през есента и зимата написах няколко нови песни – текстове и музика, които дори успях да запиша. Така че аз определям целия този период като добър и полезен за мен.
- Какво Ви предстои това лято в професионален план. Имате ли вече набелязани задачи в графика си?
- Да, имам. Аз съм организатор на Джулай Морнинг в Бургас, заедно с Димитър Маджаров и Община Бургас. В момента подготвяме програмата за фестивала. Все още нищо не се знае, но се надяваме да се случи. Дано да можем да го направим, както ни се иска, и той да бъде пълноценен. Отделно с бандата ми имаме няколко участия, които все още не са потвърдени. Към момента нещата за лятото са малко несигурни, но се надявам всичко да се подреди, хората да се успокоят и да се върнем към стария си начин на живот.
