Спомням си как преди много години в някакъв вестник прочетох, че шефовете на турнира по тенис в Уимбълдън се събрали на извънредно заседание, за да вземат решение, което никога преди това в предългата история на състезанието не са взимали.
И след дълго обсъждане решили да позволят на съдиите, на лайсмените, на момчетата и момичетата, които гонят топките да разкопчаят горното копче на своите ризи или фланелки...
Защото турнирът в онзи момент бил съпътстват от незапомнено високи температури за Англия. Сигурно е било поне 25 градуса по Целзий.
Бях поразен, че едно копче може да има толкова огромно значение, че чак да го обсъждат на заседание.
Естествено, тогава реакциите на тази новина у нас бяха нещо средно между подигравка и презрение…
Горното копче ще ми разкопчават, пфу!!!
Мислех си за традициите, за етикета, за дрескода и за протокола.
Мислех си за това колко са ни чужди.
Преди години една от ключовите фигури в американската външна политика, Мадлин Олбрайт, беше изградила стройна система от скрити послания с помощта на …брошките, които слагаше на сакото си. Тогава анализатори от цял свят обсъждаха с пяна на уста „Какво е искала да каже авторката“ като е забола на ревера си тази или онази брошка. И често се оказваше, че тя наистина е искала да каже нещо.
Мярнах някъде снимка на севернокорейския вожд Ким Чен Ун / дано не бъркам името му/. Та, под снимката някой беше написал „Всички в Северна Корея се страхуват от този човек с изключение на шивача му“. Защото панталоните на вожда бяха ужасяващи, направо комични.
Та, като разсъждавам за важността на протокола, традициите, дрескода и етикета, се сещам за един леко пълен сънародник, по шорти и с патерица, които в този си силно неглижиран вид обяви състава на правителството на републиката.
Но събитието е в пределите на една болница, тогава можеше ли да бъде по болничен халат? Можеше, но пак нямаше да изглежда сериозно, но щеше да бъде приемливо. Но пък тогава нямаше да се вижда оперираният крак, а нали това беше целта.
Не е екстравагантност да говориш по шорти за неща, които са важни за милиони хора в държавата. Не е смелост. Не е разчупване на стереотипите.
Друго е.
Да, знам, че осмелилите се да разкритикуват този дрескод ще спечелят единствено възмущение и презрение от почитателите на този мъж. Да, неговите фенове ще кажат, че това е нормално и е израз на свобода, на величие, на стабилност, на устойчиво развитие, на какво ли още не.
Но не е. Да съставяш правителство по шорти не е величие. Друго е. Обратното на величие е.
Когато нямаш в екипа си човек, окйто да ти казва "Не, не се прави така", когато хората в екипа ти са твое ехо, тогава е възможно да кажеш "Аз съм велик" и да чуеш в отговор "Велик, велик, велик". И да повярваш, че си такъв.
Има неща, които са важни.
И едно от тях обвързването на важни събития с облеклото. В такъв момент между самото събитие и облеклото има знак на равенство заради важността на случващото се. Както не можеш да ходиш на опера с водолазен костюм, така и не можеш да си по шорти извън игрището или плажа. Още по-малко, когато обсъждаш публично държавни дела.
Ако представянето на състава на едно правителство е равно на едни развлечени шорти, то…тогава „Хюстън, имаме проблем“.
Защото следващия път някой може да обяви състава на правителството от тоалетната и да каже мило на бъдещите министри … „Ей, ти…с перкусиите, подай ми ролката с тоалетна хартия“. Пази Боже, може да му каже и да асистира с ролката.
Та, докато гледах мъжът с шортите, докато се опитвах да възприема отправеното от него послание към всички нас, си мислех, че затова тенис турнирът в Уимбълдън е толкова уважаван и авторитетен в цял свят. Защото там всичко има значение. Дори горното копче на фланелката или ризата на съдиите, лайсмените и момчетата и момичетата, които гонят топките.
И за кой ли път ще ви припомня онзи тъжен случай, в който треньорът и играчите от известен български отбор по футбол се опитали да влязат във Виенската опера по шорти, по джапанки и по анцузи, но портиерът не ги допуснал с аргумента "Майн херн, вие сте с неподходящо облекло, дори някои от вас са по джапанки" На което треньорът възмутено отговорил "Че моите джапанки струват 400 евро, бе".
Е, въпреки това не ги пуснали да разгледат операта.
Уви, в държавата на шортите всичко е възможно. Дори и това един мъж да напъха историята на Винету в две книги.
А братята македонци споделят видеото с шоуто на мъжа с шортите и пишат "Таман си викаш най-луди сме, нема лек, и ето съседските братя припомагаат са свои таланти. Лейдис енд джентълмен мистер менискус"
Няма да ви казвам колко е споделяно и коментирано това видео в Македония.
Ха, че то станало време за прогноза!!!
Днес ще е слънчево и топло. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 19 градуса. Не се очаква да вали. Не се очаква и мъжът с шортите да отиде до Парламента, защото за него тази институция е нещо, за което можеш да говориш, докато си в шорти.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
