Изборите са приключили. Започва денят след изборите. И пред очите ни се появяват най-различни хора.
Първи, естествено са ...
...Победителите
Победителите триумфират. По улици, площади и социални мрежи летят закани към победените, че идва ден за разплата. Щастливи са не заради успеха си, а заради възможността да смачкат онези, които са си позволили да се усъмнят публично в правото им да бъдат във властта. За победителите както винаги венецът на усилията им е разправата със съперниците, които са имали смелостта да имат различно мнение от тях. И нека отмъщението започне сега, че по време на кампанията само са стискали зъби. На нож!!! Ах, ваш'та мам...
Ето ги и тях.
Победените
Победените ближат люти рани.
По традиция търсят причината за изборния неуспех извън себе си. Дори не им минава през ума, че някакви техни грешки или недостатъци може да са довели до загубата. Отказват да приемат, че причината може да е в тях. За нищо на света не поздравяват победителите, защото за това се иска сила, каквато те нямат. Не признават изборния резултат, щом победата не е тяхна. Така е било, така и ще бъде.
Някои от победените обаче пъргаво и сръчно коленичат пред победителите. Дори лазят в краката им. Едни целуват крака и ръце, а други целуват други места. Личи им, че са правили това и преди. Получава им се с лекота. При част от победените пък изведнъж лъсва грозната истина, че основната им цел е била да загубят изборите, но да повлекат към неуспеха със себе си колкото се може повече хора. Мисията им е изпълнена. Пито, платено.
Виждаме и чуваме още едни хора.
Гневните
Те са не само гневни. Бесни са. Ядосани.
Те казват, че никой не ги представлява в Разнородното събрание. Скърцат със зъби, проклинат и псуват. И забравят, че са част от причината за случващото се, защото…защото не са гласували и на тези избори.Смятат, че и едните и другите са маскари и негодници. Много разбират от негодници. Познават ги отлично. Защо ли толкова са им ясни? Защо според тях всички са лоши? Може би защото и те самите са част от тях? Кой знае.
Ред е и на една особена група от хора. Не ги виждаме. Но знаем, че са там.
Продалите се
Те тихо броят пари, а някои от тях тревожно се ослушват. Защото парите още не са стигнали до тях. И насред финала на своята подлост започват да си мислят „Абе, тия май ни излъгаха“. Изтъргували са своето бъдеще. Станали са част от нечие чуждо бъдеще, в която няма място за тях. Но това го разбират много късно, когато вече всичко е свършило за тях. Всъщност те нямат бъдеще. Те са се продали.
Мяркат се и други.
Отчаяните
Отчаяните са навели глави. Те вече не вярват, че доброто се задава зад ъгъла. В главите им вече се оформя неясна мисъл за път към нищото, за емиграция в чужбина. Предстои поредния износ на отчаяние към света. Но може и да е износ на надежда, а?
Защото има и хора, които се надяват
Оптимистите
Странно или не, но те все още вярват. Не са изгубили надеждата си, че могат да предизвикат промяна и да бъдат част от нея. Малко са, пренебрежимо малко са, но ги има.
Има и други.
Подлите
Не могат да скрият радостта си, но крият себе си. Някъде из тъмни ъгли пляскат с ръце и се прегръщат. Готвят се още от сега за нови избори. Пресмятат най-добрите за себе си комбинации. Те ще решат кога ще предизвикат следващите избори.
Най-напред излизат анализаторите
Важно, важно обмислят и обсъждат случилото се. Опитват се да го обяснят, но им е малко трудно, защото не могат да осъзнаят събитията. Не знаят какви думи да използват друг път не видели в едно да гласуват живи и умрели.
А живите?
Обикновените хора
Те се събуждат и започват да се борят с живота, за да оцелеят. Разчитат само на себе си по мярката 0/100
Започва денят след утрешния ден. Денят след изборите.
Ха, че аз докато ви разказвам тези небивалици, съм пропуснал да видя, че станало време за прогноза.
Днес ще хладно. Слънчево, но хладно. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 10 градуса.
Нека е хубав денят ви. Нека са хубави дните ви преди и след изборите. Направете ги вие, самите такива.
автор: Красимир Калудов
Коментари
