Георги Янев е собственик на малък семеен хотел с ресторант, развива винарска изба и общо взето всичките му усилия са фокусирани в селския, ловния и екотуризма. Като кандидат за народен представител от листата на „Републиканци за България“ в Бургаски избирателен район посочва няколко проблема, за чието разрешение ще работи в Народното събрание, ако бъде избран.
По изпълнението на кои приоритети сте готов да работите в Народното събрание, ако избирателите от Бургаски региона решат вие точно да ги представлявате?
В този момент се замислям, че от много години говорим за потенциала на Бургаска област да развива успешно селски туризъм. И това би трябвало да бъде един от приоритетите. Не става дума за някакви празни приказки, а за нещо реално, защото в селата около Бургас имаме изключителна природа, планини , реки, прекрасен климат, чист въздух, минерални извори, имаме производители на чиста храна и био продукти, които имат зеленчукови градини, животновъдни стопанства…имат малки хотелчета и ресторантчета. . По цял свят това носи приходи, а тук…не.
Но за какъв приоритет говорим, за какъв селски туризъм, при условие че селата ни са рухнали и опустяват. Погледнете ги. На повечето места има само кал и разруха. Младите хора бягат оттам. Инициативните хора не стъпват там.
Заради работата ми и заради заниманията ми в свободното ми време пътувам много в региона и като видя какво става със селата, сърцето ми ме боли. Като гледам тази разруха и ми изглежда като гавра с оставеното от нашите дядовци и баби. Като гавра с българската история.
Като представител на туристическия бранш мислите ли, че е възможно да се създаде туристически продукт, който да съчетае в себе си историята и селския туризъм?
Около нас имаме древна история, която може да се проследи векове назад…Е, и? Светът знае ли за тази история?
Моят малък семеен хотел е в Съдиево, до Айтос. Не мога да приема за нормално това, че до момента държавата и общината толкова години не успяха да създадат условия Айтос да спечели от своята древна история, от археологията…добре, де…само помислете в колко исторически хроники, документи и извори се споменава това, че когато ги е имало Аполония, Месемврия и Анхиало, по същото време е съществувал и Аетос. И какво правим ние с тази история? Нищо? Защо? Защото не знаем какво да правим с нея.
Но какво може да промени един народен представител в тази сфера?
Достатъчно е да бъде активен, неуморим и да защитава интересите на своите избиратели. Но да оставим депутатите и да погледнем към общините. За да се създадат такива археологически пътеки или нови интересни туристически атракции на база на историята, общините трябва да направят първата крачка и да търсят подкрепа от държавата. Така си представям нещата. Случва се постоянно с Несебър, Созопол, Поморие, дори с Камено, където успяха да поставят основите на такъв вид туризъм с крепостта Русокастрон.
Но истината е, че Айтос ще се конкурира за тези финансови средства с още много други български градове с история и ако си кротуваме, ще гледаме как другите градове и региони излитат, а ние тъпчем на място.
Тук има средновековна българска история, има древногръцка история, има римска история…Например вие знаете ли, че край Съдиево има останки от римски бани или останки от крепост?
Туристите отиват на места, където има археологически разкопки и туристически пътеки, а нас ни подминават.
Това ме кара да побеснявам. Ето ви още една причина да се кандидатирам за народен представител.
Наистина ли смятате, че селският туризъм има шанс до добави стойност в туристическия продукт, който създава Бургаски регион?
Аз съм 100% , не 1000% сигурен, че това е голям шанс. Нали се занимавам с това от години. Само, че сме оставени да се оправяме сами. Веднъж, поне веднъж да беше свикан някакъв форум, наречете го обучение, семинар, кръгла маса, както искате го наречете, но да бяха ни събрали на едно място онези хора, които се опитват да работят в тази сфера, в селския туризъм.
Говоря за хотелиери, за ресторантьори, за съдържателите на селски къщи. Да ни съберат и да ни чуят, какви са ни проблемите и да намерим решение за проблемите. За да има приходи за държавата от нашата дейност. Вместо това нищо, кръгла нула. На никой не му пука за нас. И ние бъхтим като грешни дяволи.
И докато се джафкаме помежду си, докато „мишкуваме“ и караме ден да мине, друг да дойде, докато оставяме да ни мачкат и да ни контролират с онова, старото „Разделяй и владей“, нищо няма да стане. Имаме ли човек в парламента, който да ни представлява, има ли някой в парламента ,който да разбута държавните хрантутници и да ги събуди? Нямаме.
Дали някой се пита какъв удар върху поминъка на много хора от Бургаски регион беше спирането на селския туризъм? Казват, че имало нарушители, имало злоупотреби в България с къщите за гости. Чакайте бе, да не би всички в този бранш да сме измамници. Това мен ме обижда.
Това, че някъде в страната са злоупотребили хора, близки до властта, това, че са се възползвали от европейските програми, за да откраднат едни пари, ами това не трябва да се ползва като репресия върху всички, особено върху онези предприемачи, които са изградили тухла по тухла работещи обекти и сега не могат да ги надграждат заради изкуствено сложени ограничения.
Защо е важно това надграждане?
Защото без това надграждане такъв малък бизнес в селския туризъм не може да се разрасне. Хайде да си кажем честно, че малки туристически обекти, семейните бизнеси, хотелчета и ресторантчета с до десет работни места, се капсулират, тъпчат на място и накрая фалират. Ето ви работа за вършене в Народното събрание, ето ви поле за законодателни инициативи за подкрепа за малкия бизнес. Нали това е логиката. Ако работиш, ако се трудиш, твоят малък бизнес да расте и да стане среден, после голям. По света е така, при нас не е? Защо? Кой е виновен за това? Ами, ние, кой друг.
Съжалявам, но нямам време за губене. Аз развивам бизнес тук и сега и имам амбиции да продължавам да развивам бизнес в България, да възпитавам децата си тук и те да учат тук, за да поемат бизнеса от мен след години. И ако тъпчем на място, ако се превръщаме в периферия на Европа, на мен това не ми харесва. Отказвам да го приема. Вие съгласни ли сте с това?
В моя хотел в село Съдиево идват чужденци от цял свят и един не се е оплакал от храната, от чистотата, от условията, от обслужването. И се връщат отново на следващата година, за да ни гостуват. Аз не ги наричам клиенти, а гости. Защото им показваме какво означава българското гостоприемство.
Не смятам, че аз или колегите им от този бранш в Бургаски регион отстъпваме на хотелиерите и ресторантьорите в конкурентните държави. Не говоря за чуждестранните големи курорти. Думата ми е за малките градчета и селца в Европа, където предлагат същата услуга като нас. И да знаете, че ние не сме по-долу от тях. Само да имаме подкрепа от държавата, облекчаване на цялата тази административна тежест и бюрокрация, ще направим чудеса. Нямате представа каква огромна документация попълвам в годината. Колко много разрешителни са нужни. Дори да ми кажете, че звуча наивно, но аз смятам, че един народен представител може да се бори за такива промени. Всички народни представители от Бургаски регион трябва да се борят за това. Да се намали административната тежест и да позволи на малкия бизнес да диша. Това звучи ли като приоритет?
Честно казано, звучите ми като човек, който е опрян до стената. Всъщност други подобни на вас ли се гласите да представлявате в Народното събрание?
Не, не съм само аз опрян до стената. Не съм някакво изключение. В моето положение са стотици и хиляди предприемачи в Бургаска област, в България. Работя без почивен ден години наред. Имам кредити, трудно ми е, има пандемия, нямам обороти, сметките вървят всеки месец заедно с данъците, осигуровките, заплатите, но на всички от този бранш в Бургаска област им е тежко. И въпреки това сме разделени. Пак сме си сами и всеки се оправя сам. Затова реших да се кандидатирам. За да може някой да чуе нашите проблеми в Народното събрание.
Кандидатирах се за народен представител, не защото имам амбиции за власт, а защото искам да предизвикам с моите колеги от „Републиканци за България“ промени в страната. Болезнени промени. Промени, които се бавят вече много години.
Може ли да посочите част от проблемите и част от промените?
Колко правителства се изредиха вече и всички те убиват малките предприемачи.
Не може един зеленчукопроизводител от Бургаски регион да се изгърбва от работа и накрая когато изкара хубав, български домат с аромат и с вкус с цена 1.50 лв за килограм, на пазара да го ударят с някакви вносни домати, които са като пластмасови, ама по-евтини. Къде е защитата за българските производители. Това трябва да се промени.
Не може стопаните в малки животновъдни стопанства да изнемогват заради внос на замразено месо, което е лежало по фризерите с години.
В моя ресторант купувам продукти само от малки местни производители, но това е капка в морето.
Ако не ги подкрепи държавата, те ще се откажат и дотук с българските плодове и зеленчуци. И ако ги няма тях, аз как ще приготвям български ястия и гозби по стари български рецепти? С вносни меса и зеленчуци ли? Част сме от общ европейски пазар, но странно защо в него липсват българските продукти. Не разбирам как българските правителства и парламенти допускат това убийство на българския производител.Това ми звучи като предателство.
Не мога да си представя, че ще купя гръцки или италиански ябълки или полски картофи за моя ресторант. Или китайски чесън. Или вносно свинско или телешко. Моите уважения към труда на чуждестранните производители или към бизнес нюха на вносителите, но аз си харесвам българските продукти и ще ги защитавам с цената на всичко.
Обикалям като луд из региона, за да купя нещо от малка ферма или стопанство. Защото е вкусно и истинско. За да предложа нещо хубаво на моите гости в моя хотел. Това е моята подкрепа за българските производители по моя начин.
Някой в парламента също трябва да го прави. Европейският съюз не ни забранява да развиваме българския продукт, напротив дава много големи възможности и огромен финансов ресурс, за да го развиваме. А ние внасяме ябълки и домати. Това е абсурд. Българското село умира. И затова не ни е виновен ЕС. Ние сме виновни.
Аз обаче няма да спра.
Отказвам да хлопна кепенците и да оставя моите хора на помощи от държавата. Затова ли толкова години съм изграждал екип, отбор? Да го разпилея? Да го унищожа? Не. Няма да се предам. Няма да им коленича.
Страшно ме боли, когато младите хора се отказват, бягат и зарязват всичко.
А тук около нас има работа за целия китайски народ, както се казва. Само да не ни пречи държавата. Добре де, ако не ни помага, поне да не пречи. Ето това искам да променя, ако съм част от Парламента.
По време на кампанията се чуват много хубави идеи…после се оказва, че са само идеи. Вие какво обещавате на хората?
Какви обещания. Аз искам да чуя хората, да разбера от тях какво ги мъчи и какво искат да се промени. Защо да им губя времето на хората с празни приказки. Кажете ми, може ли да има такива наглеци, да събират хората на село за предизборни срещи, да им разказват приказки от 1001 нощ за четирилентови пътища от и към Бургас, а по същото време улиците в това село да тънат в кал. Страшна мизерия е навсякъде.
И знаете ли…когато се срещнах за пръв път с „Републиканци за България“, те ме питаха…“Кажи какви са проблемите в твоя бранш и кажи какви са решенията на проблемите“. И в програмата на партията виждам, че са влезли моите предложения и на моите колеги и на много други българи. Предизборната програма на „Републиканци за България“ е направена от хора за хора, а не е съчинена от някакви писарушки в някакви кабинети.
Така трябва да се прави. Бранш след бранш, гилдия след гилдия всеки да си каже проблемите и да търсим заедно решения за България.
Добре, какво друго бихте искал да промените с работата си на народен представител?
С „Републиканци за България“ ще разбием този феодален модел, чрез който някакви партийни кадри се превръщат в дерибеи в градове и села, на които всички са длъжни и всички трябва да се отчитат или навеждат.
На всяка среща в предизборната кампания питам хората дари са съгласни да ги управляват някакви партийни кадри, които не са управлявали бизнес с двама души на кръст, пенсионирали са се и партиите им са ги сложили на места, от които зависят съдбите и животите на хиляди и десетки хиляди хора в цялата страна.
Тези партийни кадри са в политиката най-вече, за да си докарат някакви допълнителни доходи, а не да създават политика. Какъв хоризонт имат тези търтеи? Какви мащаби на мисленето? Те ни унищожават. Унищожават села, малки градове, поминък, всичко.
Такива си мислят, че да си начело на село или на град като кмет, означава да направиш списък за дърва за огрев или да звъннеш някъде, че електричеството е спряло. Мъртви души. Моделът е сбъркан. Селските кметове трябва да предлагат решения на общинските съвети, а не обратното. Защото и сега има селски кметове, които горят в своята работа, но са с вързани ръце.
Описвате една доста стряскаща картина на полуразпад. Има ли надежда?
Надежда винаги има. Виждаме, че българското село загива, а точно селото и селяните, земеделците и животновъдите са измъквали България след всички национални катастрофи. Всеки път това се е случвало и те са изхранвали рухналата държава.
Но за да стане пак, трябва да озаптим тази огромна армия от държавни чиновници и да намалим броя на чиновниците с 50%. Това искаме да направим с „Републиканци за България“ . Да изпратим „калинките“ от разните министерства, агенции, комисии и служби по живо по здраво на свободния пазар на труда. Тази тромава и заспала администрация не е полезна на държавата, на хората.
Ето ви друг мой приоритет, друг наш приоритет. Още една причина да съм кандидат за депутат. Най-после да бъде въведено истинско, пълноценно електронно управление, за да може един хотелиер, ресторантьор, малък производител еднократно да подаде на държавата информация за себе си, която да се ползва многократно от всички държавни и общински служби и органи, а не многократно да ходи от гише на гише, за да подава една и съща информация на безчет чиновници.
Едно от първите ни предложения в Народното събрание ще бъде фирмите от туристическия бранш да получат една година без данъчни тежести, за да се съвземат.
Ще водим битка в парламента за това малките български фирми да получават от Банката за възстановяване и развитие микро кредити за рестарт на бизнеса си в размер до 25 000 лв. без ипотека и поръчители.
Групата на „Републиканци за България“ в Народното събрание ще направи всичко по силите си да промени цялата тази идиотщина, която задушава малките предприемачи , която души българското село и производителите. Но наистина е важно какви ще са хората вътре в Народното събрание.
Може да дам още много причини да съм кандидат за депутат.
Още един абсурден проблем.
Ние сме над 100 000 ловджии в България, инвестираме в ловните стопанства, опазваме природата и какво от това като част от общините отдават черните пътища за обработка на земеделците. Няма как да стигнем до ловните стопанства. А комерсиалното земеделие, пестицидите, химикалите тровят природата и унищожават животните. Общините и държавата мълчат и гледат как се противопоставяме земеделци на ловци. Защо? Ето още един проблем, който е заметен под килима и никой не го решава.
Вашето лично послание към хората от Бургаски регион какво е?
Гласувайте на 4 април, моля ви се. За когото и да е. Защото както ми каза онзи ден един приятел „Когато отвратените си се оттеглят, идват отвратителните и почват да управляват“. Не трябва да допуснем това пак да се случи.
Затова искам доверието ви , за да вляза в Парламента или мои колеги да влязат в Парламента и да кажем, че слагаме край на този отвратителен модел. Няма как. За да променим политиката, трябва да станем част от нея.
Затова ще се борим за справедливост и за държава с правила. Нищо повече или нищо по-малко от това.
Хора, вие сте ми надеждата, че не всичко е загубено.
Ако ми вярвате, ако мислите ,че мога да ви представлявам в Народното събрание, подкрепете ме с номер 21 в бюлетината и с преференциален номер 105
Коментари
.jpg)
