Вече втора седмица у дома се къпя в малката баня. Защото душ кабината в голямата баня пропуска, а в графика на майстора още няма място за нас. Просто е добър майстор и е зает.
Ама, не ме почвайте „аха, тоя с две бани у дома, гадината“…Имахме една, но си направихме втора, за да не чакаме четиримата пред едната…Демек, диверсификация на къпането направихме, но не по европроект, а по желание на жена ми.
И тъй, напоследък се къпя в нещо с големината на бисквитена кутия. Онази едрата "Къпеща се" от Реноар едва ли може да се помести в нашата малка баня.
Къпя се аз, пък се сещам за някакви мои приключения с бани.
Например с онази баня в луксозния хотел в Мадрид, в която се изправих не пред душ, ами срещу нещо свръхсложно с някакви дюзи, датчици и прочие сложнотии, нацвъкани по едни панел. Всяко леко докосване водеше до изстрел от упор със силна струя вода. Докато се къпех, ме удряха някакви водни чукове, торпеда и изобщо се чудя как всичките тия гейзери не ме нокаутираха.
Какво пипах, какво правих по датчиците, ръчките и бутоните на панела, ама след мен влезе жена ми и се оказа, че незнайно как съм нагласил системата от душ и други съпътстващи устройства на режим „водно оръдие“. Общо взето жена ми беше като прегазена от струята в свръхмодерната баня. От панела срещу нея излетя нещо като вселенски потоп…когато влетях вътре, заварих само останки от грим. Жена ми беше отнесена нейде…абе, малко преувеличавам, но здраво я разтресе водната струя. Силата беше не като за къпане на грациозно миньнонче, а за прашен камион.
Прах ли?
Ами, онази баня в миньорско селище „Върли бряг“. Майка ми ни водеше там с брат ми, защото у дома нямахме топла вода, та чакахме миньорите да се изкъпят, за да се вмъкнем ние. Дано не се самосезират разследващите органи, но тогава май сме били нещо като водни крадци…и сме се къпели с държавна вода, демек били сме организирана къпеща се група, която се е къпела безплатно във ведомствена миньорска баня. Признат грях, не е грях.
Все се сещам, че трябваше да се събличам и обличам върху някаква тясна и нестабилна пейка, а под нея всичко беше в кал от миньорските ботуши. Нито веднъж не паднах на калната мозайка, но бельото ми понякога падаше. Мда…по-добре кални гащи, отколкото кална душа, а?
Сещам се и за друг случай. Беше някъде в древността на моето детство, бил съм сигурно втори или трети клас... С баба ми чакахме на опашка в банята в Хисаря. Онази, голямата баня до извора "Момина баня"...
То, ако говорим за извори, в Хисаря има и извор "Момина сълза", пък край него има друга баня, но аз ви говоря за опашка, която се извиваше пред банята до извора"Момина баня".
Уф, бе...излиза така, че не съм се къпал от тогаз, щом толкова много се обяснявам.
Както и да е.
Чакаме ние в жегата, за да ни дойде ред за кабинките с ваните и изведнъж някаква достолепна госпожа, пардон тогаз бяха другарки, та, някаква достолепна другарка пререди цялата опашка и се чучна най-отпред.
Баба ми гневно извика "Вие къде така, другарко" , а достолепната достолепно отвърна през рамо "Аз съм антифашист" и размаха някаква карта или удостоверение, където вероятно бяха описани подвизите в борбата срещу световния фашизъм.
Баба ми ревна "Каква антифашистка сте вие, бе??? Че ние тук на опашката да не сме фашисти. Я, да се наредите бързо на опашката, ама ха!!! За това ли се биха едно време партизаните" И всички потни, гневни и изнервени парии презрени на опашката се развикаха страховито.
Аз тогава бях малък и не знаех дали партизаните са се били заради равен достъп до минерални бани, ама хората на опашката може би знаеха нещо по темата, защото се вдигна страхотна олелия, крамолическа пропаганда, а около нас настана рев, вой и скърцане със зъби.
Антифашистката ...ами, тя изведнъж отстъпи и изчезна някъде. Вероятно там, където комунизмът беше победил.
А след още голямо чакане баба ми и аз получихме достъп до кабинка с вана, където моя милост беше натопена, за да си лекува бъбреците.
Двадесетина минути в гореща минерална вода ...или повече минути...по часовник. Без право на мърдане, защото строгата ми баба беше неумолима и педантична.
Сигурно затова сега се къпя за три четири минути сутрин и вечер и изскачам от банята.
Всъщност причината е друга.
Баща ми е виновен. В древността ходенето с него на баня беше изпитание, по-тежко от изпит за правоспособност на нинджа.
Стояхме между два или три часа вътре, защото баща ми държеше да се …ъъъ…накипнела кожата му, каквото и да означава това. Веднъж на втория час накипване на кожата припаднах край басейна в Минералните бани и се освестих, загърнат в чаршаф.
Пък в банята до бургаското училище „Любен Каравелов“ имаше теляк автомат, демек робот. Разправял съм ви вече, колко бях шокиран да го видя в работен режим. Нещо като два метални шамара на прът, който са клатеше надолу нагоре и триеше гърбовете на мъжете. Изглеждаше ми идиотско, но някой инженер тогава сигурно е взел суха пара за своята рационализация.
Иначе за теляци не ми се говори. Вечно някой по настояване на баща ми ми смъкваше кожата с някакви жулещи и груби отривки.
А друг път…
…друг път ще ви разказвам, защото сега отивам да изсуша косата на дъщеря ми със сешоар…добре, как се суши тази коса, бре…то не коса, а косище…Ето, на…оскубах детето.
Ха, че то време за прогноза станало, бре!!! Днес ще е хладно, облачно и със слаб, до умерен вятър. Няма да вали сняг или дъжд.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
