Влиза у дома моята прекрасна Александра и още от вратата разстроена ми заявява
„Тате, днес се случи нещо лошо“
А аз моменталически вдигам кръвно и си представям как някой неин съученик е разбрал о майка си, че аз в далечното минало и мои съученици сме си набрали под прикритието на нощта сливи от една градина ,зер…престъплението ми е било разкрито…
Тц друго е. Поглеждам я и питам тревожно какво стана?
А тя, милата почти пред разплакване отвръща „Счупи се нещо“
Бряффф…сърцетуп и главоцеп ме връхлетяха изведнъж. Гледам я здрава ми се чини и непокътната, ама знам ли…
Какво се счупи ,какво??? – питам тревожно, а тя разстроено разказва
„Очилата ми се счупиха. Едно момиче ритна топката, удари ме по лицето и очилата паднаха на земята и рамката им се счупи“
Аааа, това ли било- отвръщам аз и изпускам въздишка на облекчение. Ей, сегичка ще ги оправим, спокойно.
Казвам това, а милата ми Александра ме гледа някак тъй недоверчиво. Зер, знае какъв Леонардо да Винчи съм в техническо отношение.
Речено, сторено. По-скоро речено, а сторено …ами, не съвсем.
Претършувах целия апартаментен комплекс. Знам, че някъде има поне няколко тубички с бързозалепващо лепило, но не знам къде са. А вече дотук съм звънял поне десетина пъти на жена ми за разни питания и ако и звънна пак, ще стане страшно.
Затова бегом до магазина за лепило. Връщам се, вадя от торбичката сладолед, лютеница, бисквити, шоколад и два хляба / а уж само лепило щях да купувам/ , пък накрая и тубичката с лепило.
Тъй…рамката на очилата е пукната в зоната на лявото стъкло. Стискам тубичката, ама тя се не отваря. Уф, първо трябва да пробия отвора на тубичката с тапичката, на която има шип.
Пробивам я, ама нали съм я стиснал предварително, лепилото изригва като гейзер…Добре че се сетих да постеля един лист на масата в хола. Иначе не знам какво щях да обяснявам на жена ми. Съгласете се, че нито една жена не би харесала петна от лепило върху масата в хола.
Намазвам рамката на очилата, натискам…лепилото се разтича, пръстът ми залепва…бързо лепи, да му се не види…
Дърпам пръста, парче кожа остава, рамката се разлепва. Хайде, пак отново. Мазане, стискане, натискане и …ъъъ…стана.
Леонардо бе, Леонардо. Направих това чудо дори без чертеж. Само с тия две златни ръце.
Давам очилата на Александра…тя ги слага и …ха, не се счупиха отново.
„Тате, малко са мръсни стъклата“ – коментира тя.
Мръсни, айде сега…глупости!!! – отвръщам аз строго.
Ами, да, нали ако тръгне да ги мие или чисти, рамката може пак да се разчекне. Така ще си стоят очилата…докато се върне майка и, за да приеме строя.
За протокола. Моята пред Бога и пред хората половинка вечерта се върна, прие строя, докладвахме и за щетите, тя взе очилата, за да ги инспектира, посегна да ги почисти, защото мрази непочистени очила и рамката отново се разчекна...
Ами, сега??? Е, залепих я като опитен ветеран в залепянето на очила. Но нещата отиват към закупуване на нови.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е студено и снежно. Дори на места ще прехвръква сняг и галено ще щипе ушите ви пак. Ще има и умерен вятър, което е отлична новина за онези от вас, които са пристрастени към простирането на пране по терасите. Максималните температури в Бургас и региона ще достигнат около 6 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
