Още от ранна възраст Стоян Янкулов – Стунджи е основа на музикални състави като барабанист.
Той завършва музикалното училище “Любомир Пипков”, а след това и Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” със специалност ударни инструменти. След това става част от Биг Бенда на Българското Национално Радио, където работи 7 години.
Янкулов свири с рок, поп и джаз групи, с фолклорни ансамбли и с фюжън групи. Гостува на фолклорни и джаз фестивали в Европа, САЩ, Япония. Участва в проекти на Боби Макферин, Хуан Гарсиа-Херерос, Окай Темиз, Корнел Хорват, Карло Рицо, Арабел Караян, Енвер Измаилов, както и с Теодосий Спасов, Иво Папазов, Милчо Левиев, Симеон Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Анатоли Вапиров, Петър Ралчев. Член е на рок бандата „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“, „Група Те“, Биг бенд на Ангел Заберски, джаз формацията „Зона Це“, редица етно, джаз и фолклорни проекти с барабани и тъпан.
През 2007 година Дуетът на Стоян Янкулов с Елица Тодорова зае престижното 5-то място във финала на международния конкурс "Евровизия" във Финландия.
Стунджи е лауреат на Кристална лира- 2004 в категория “Джаз” от Съюза на българските музикални и танцови дейци, Радио “Класик ФМ” и Национален център за музика и танц Министерство на културата. Награден е с Грамота от Посолството на Република България в Австрия за големия му принос в популяризирането на българската джаз музика и ярко участие в Панорамата на първата българска музикална джаз седмица извън пределите на България. Българската Национална Асоциация “Феномени”- колективен член на Международната Академия по Информатизация при ООН награждава Стоян Янкулов със златна статуетка за изключителен принос в областта на изкуството и представянето на българската култура по света.
Стоян Янкулов осъществява множество записи на джаз, поп и етно музика. Това съществено е повлияло на уникалния му стил на свирене. Той успява да възпроизведе оркестрово звучене на ударните инструменти. Понякога у слушателя се създава впечатлението, че свири повече от един перкусионист.
Янкулов разчупва и разширява традиционния начин на свирене на барабани, тъпан, перкусия, като прилага нови техники и нестандартни музикални идеи. Съчетавайки автентичния фолклор с нови изразни средства при ударните инструменти, Стоян Янкулов разкрива неограниченото разнообразие и емоционалната наситеност на уникалната българска култура.
В дискографията му влизат всички албуми на джаз формацията Ангел Заберски Трио, албумите на Ангел Заберски Биг Бенд, всички албуми на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, четирите албума на Васил Пармаков и ZONE C, "TITLA", "Welkya", "Malka moma" на Теодосий Спасов, всички албуми на Александър и Константин Владигерови, Snow Owl - NORMAS и The Blue Road на колумбийския басист Хуан Гарсиа Херерос, Албуми на Анатоли Вапиров, Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов – Ибряма, Балкански коне, Петър Ралчев, Ваня Вълкова, ZIG ZAG, Michael Schiefel, Арабел Карян и три албума на собствения му проект с народната певица Елица Тодорова: „Вода”, „Дръмбой” и „Българи шампиони”. През 2018 година записва в още три албума: на Ангел Заберски Биг Бенд, на фолклорната група GloBalKan и на джаз фънк трио PlaYIS.
Стоян Янкулов – Стунджи ще гостува в Бургас заедно с колегите си Ангел Заберски – син, Мишо Йосифов и Борис Таслев. Музикантите ще представят пред морската публика най-новия си проект „Zaberski vs Yossifov”. Концертът е част от поредицата „Зимни джаз вечери”, реализиран от „Арт мюзик ателие”, със съдействието на Министерството на Културата. Събитието ще се състои на 25 февруари от 19:00 ч. в зала „Тончо Русев” на Културен дом НХК.
-Въпреки пандемията от коронавирус, миналата година като че ли не беше почивка за Вас. Като обърнете поглед назад, каква равносметка можете да направите за изминалите месеци?
-Благодарен съм, че въпреки пандемията през миналата година все пак имах едно хубаво концертно лято на откритите сцени в страната, поради това, че участвам в няколко различни групи – Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Intelligent Music Project, проектите на Ангел Заберски – трио, квартет, Биг бенд, PlaYIS, братя Владигерови и други. Така че концерти през топлите месеци вес пак имаше, макар че всичко, което беше планирано за чужбина, отпадна. Но си давам сметка, че някак бързо се преорентирахме – и за онлайн концерти, и за джемове от вкъщи, и телевизионни формати. Мисля, че всъщност пандемията ни направи по-креативни и по-мислещи. Да участваме в програми, да търсим колаборации, както и нови начини да покажем изкуството си. Разбира се, сега в тези месеци на затворени зали и клубове какво друго ни остава освен да творим нова музика и да я записваме. Това и правим!
- В момента са трудни времена за хората на изкуството, а и не само. Смятате ли, че проекти като „Зимни джаз вечери” трябва да се случват точно сега и точно в Бургас… все пак градът е по-известен с топлото време и морето?
-Проекти като този трябва да се случват във всеки град, независимо дали е морски курорт, или зимно селище. И ще ви кажа защо. Когато Маруся Русева и Маргарита Манова ни се обадиха да ни поканят да участваме в този проект, за който те са кандидатствали и са спечелили към Министерство на културата, за нас беше глътка живителна сила. При все че всички места, на които свирим, по принцип през зимата са затворени и не се знае до кога, а други затвориха окончателно, такава покана е наистина радостна. За музиканта най-важно е да има къде да свири и да има публика пред, която да свири. Щом тези две неща са налице, останалото е негова работа! (Смее се)
- Вие сте част от новия музикален проект „Zaberski vs Yossifov”, чувствате ли се „уютно” в него, веднага ли го усетихте като „свой”?
-Разбира се, че се чувствам уютно, когато съм заобиколен от приятели музиканти като Ачо, Мишо и Борко. Освен това да свириш с професионалисти е не само комфорт, но и наслада. Музиката в новия албум е много разнородна, изключително забавна, оптимистична и в никакъв случай няма да отегчи дори тези, които не са любители на джаза. Публиката сама ще се убеди в това. С Ангел Заберски Квартет свирим отдавна и винаги се забавляваме на сцената. А когато на нас ни е приятно, това се предава и на публиката. Записахме този албум миналата година, но за съжаление пандемията не ни позволи да го изсвирим пред повече публика, през месец май го представихме в онлайн концерт, и през юли на открита сцена НДК, като част от програмата на фестивала “A to Jazz”. Надяваме се през тази година да успеем да посетим повече сцени, особено след като започваме с прекрасната публика на Бургас!
- Вие познавате добре бургаската публика. Смятате ли, че Бургас е „гостоприемна” сцена за джаз музикантите?
-Мисля, че става все по-гостоприемна! Спомням си първите опити на фестивала „Джаз в Бургас” - страхотната енергия, с която се организира, емоциите на музикантите, незабравимите джем сешъни до морето, но публиката не беше много. Сега всяка година идваме на фестивала и забелязваме, че тя се разширява, както по численост, така и възрастово. Особено показателно за фестивалите е, когато виждаш и деца, и все по-възрастни хора да посещават концертите. Това означава, че си извън рамките на някакъв определен стил, жанр или направление, а напротив – изпълняваш нещо стойностно и красиво, на което всеки би се зарадвал.
Автор: Марина Костова
Коментари
