Целият живот на Ангел Заберски – син е белязан от музиката. Той е син на музикантите Ангел Янков Заберски и Маргарита Радинска. От съвсем малък свири на пиано, а по-късно завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков. Образованието му продължава в Национална музикална академия „Панчо Владигеров”. Следват различни музикални проекти и работа с други популярни имена от родната сцена. През 2006-2007 година Ангел Заберски-син постъпва в БНР като аранжор на Биг Бенда на радиото. Дълги години работи с певеца Васил Петров, за когото също пише редица аранжименти. Двамата заедно изнасят концерти из цяла България, а също в Лугано (Швейцария) и в Москва (Русия). Участват почти на всяко издание на Празници на изкуствата Аполония в Созопол, както и на други джаз форуми и фестивали. Концертира като пианист в Германия, Гърция, Испания, САЩ, Великобритания, Франция, Швеция, Словения.
Неведнъж Ангел Заберски – син е заставал и пред бургаска публика. На 25 февруари той отново ще бъде в черноморския град, за да представи заедно с колегите си най-новия проект „Zaberski vs Yossifov”. На сцената ще излязат още Мишо Йосифов (тромпет), Стоян Янкулов - Стунджи (ударни) и Борис Таслев (бас). Концертът е част от поредицата „Зимни джаз вечери”, реализиран от „Арт мюзик ателие”, със съдействието на Министерството на Културата. Концертът ще се състои от 19:00 ч. в зала „Тончо Русев” на Културен дом НХК.
Дни преди концерта Ангел Заберски разказа специално за читателите на „Бургаски репортер” какво е за него музиката и как се работи по време на пандемия.
-Въпреки пандемията Вие и колегите Ви доказахте, че може да се прави музика дори в такива сложни условия. И все пак, какви бяха най-големите предизвикателства пред Вас през изминалата година?
- Да, наистина сложни времена…, но лично аз използвах времето за работа, за онлайн лекциите в НБУ, за писане на музика, различна от тази, която представяме пред бургаската публика. Доволен съм от свършената работа. А пречки винаги ще има, и то от всякакво естество. Трябва обаче да се намира начин те да бъдат преодолявани. Благодарен съм на съдбата за това, което умея да правя!
- „Зимни джаз вечери” е проект, който се случва благодарение на две неуморими бургазлийки – Маруся Русева и Маргарита Манова. Имахте ли колебание да приемете поканата, когато Ви се обадиха… все пак Бургас привлича вниманието най-вече през лятото?
- С усмивка, но и съвсем сериозно, ще кажа, че благодарение на тези две дами културата и изкуството заемат една завидна позиция в Бургас от доста време. Искам да имат все така силен дух и желание да подкрепят ценното, най-вече в моето поприще. А сезоните – лято ли, зима ли – това няма значение (Смее се). Аз съм чест гост в Бургас именно благодарение на тях и се надявам това да продължи и за в бъдеще. Може и есента и пролетта. Вивалди е написал „четирите сезона”…, така че пътеката е отъпкана (Смее се)
- Идвате в Бургас, за да представите най-новия си проект „Zaberski vs Yossifov”. Разкажете малко за него – как е създаден, какво е вложено в него, по какъв начин докосва публиката?
- За музиката най-малко мога да споделям мисли. Оставям това на публиката. Тя е тази, която преценява. А създаването ѝ е един сложен творчески процес. Не зная как точно се случва. То е по-голямо от мен. Аз подхождам с респект към това, което пиша и свиря. Изпитвам истинско уважение към изкуството, към музиката, която обичам, и не на последно място правя дълбок поклон към моите приятели и колеги, с които музицираме! Те са изключителни професионалисти, достойно заемащи своето място на българската и световна музикална сцена! Имената им говорят за тях самите! А иначе, с Мишо, Стоян и Борис един следобед решихме, че е време да запишем нова музика, при все че свирим от толкова години заедно. И ето… фактите са налице. На добър час на това, което създадохме заедно! Да, ще се радвам ако и публиката оцени това, което ще ѝ предложим!
- Мислите ли, че вкусът към музиката може да бъде възпитаван и Вие самият имате ли тази амбиция?
- Това е много добър въпрос! През цялата ми кариера до момента това е било най-голямото ми желание, моя вътрешна битка... да се старая да създавам добър музикален вкус у публиката. Не е лесен процес. Не е лесно да убедиш някого в своята правота. Трудна задача! Старая се да съм честен в творчеството си, в изпълненията си, в мислите, докато съм на пианото. Всеки ден, бъдейки на инструмента, аз "преговарям" с него... Без да искам обаче да го "победя"! Ако за миг само си помисля, че съм спечелил битката с него, съм обречен на провал. И ето така… това е част от моята изповед… пред пианото, пред мен самия, пред почитателите. Публиката има много тънко чувство да разпознава, да преценява. Искреността в музиката се долавя. Ако се хареса, да, може и да има възпитаващ ефект към добър вкус.
Автор: Марина Костова