Да пия чай ме научи дядо ми Начко, айтозлия с аристократични навици. Пишеше стихове, рисуваше, пишеше сценарии за неми филми, режисираше спектакли в Дома на народната армия и …както вече казах, пиеше чай.
Пиеше зелен чай, черен чай…държеше го в някаква дървена кутийка,стопляше вода на малкия котлон в кухнята, заливаше с гореща вода две три лъжички чай, пък после го прецеждаше през сито.
С дядо Начко съм изпил тонове чай. С много захар и никога с мед. Без лимон също. Е, многото чай беше полезен, многото захар хич даже не, така че вероятно по този начин съм получил първия урок за това как се постига баланс в живота.
В интерес на истината с дядо пиех и много какао, но съм запомнил чаената му церемония.
В старото училище „Братя Миладинови“ в Бургас в голямото междучасие ни носеха понякога със закуските и стъклени бутилки с чай. Един такъв рядък, но сладък. Ставаше.
Като ученик веднъж повърнах заради прегоряло прясно мляко. От тогава до днес не пия никога прясно мляко.
От чай никога не ми се е повръщало. Но пък ми се е разхлопвало сърцето от силен черен чай. Бях го забравил петнадесетина минути в горещата вода и когато отпих...удари ме до петите, а сърцето ми прескочи няколко такта.
Още един урок. Много хубаво не е на хубаво. Дори да става дума за много чай.
У нас майка ми, за да ми угоди, взимаше стиска липов цвят или жълт кантарион, слагаше стръкчетата в голям зелен чайник, вареше цветчетата или билката и после ми сипваше щедра чаша.
Чайникът си оставаше пълен. После по-късно през деня ми сипваше отново от чайника. А аз се мръщех на супер тъмния чай в чашата. И майка ми се мръщеше, затова че не съм уважавал труда и.
След години прочетох някъде някаква китайска поговорка, че нямало на света по-горчиво и отровно нещо от стария чай. Казах това на майка ми, а тя се обиди.
Вероятно това е бил още един урок. Че нищо прекалено не е хубаво. Дори и да е чай, в големи количества не е част от хубавините в дните.
Нямаше кой да каже на мен и на майка ми, че приготвянето на чай е вековна традиция. Но както казах, никой около мен не пиеше чай. Майка ми също предпочиташе кафе. Баща ми...хм...по-скоро ракия.
В казармата пиехме чай от някакви тенекиени „шоли“…нещо като купички. В интерес на истината май бях единственият, който искаше допълнително…Пиех на едри и бързи глътки кажи речи по едно ведро казармен чай. Рядък, блудкав, с много захар. Пиех бързо, защото всеки момент щеше да се чуе „Цялата столова, станиии“ и да хукнем по занятия.
И това беше урок. Да грабнеш нещо хубаво, да му се насладиш, преди животът да те запокити на друго място.
С моето чаепиене винаги изглеждах странно на прогресивното човечество. Около мен и млади и стари пиеха кафе. А аз чай.
Приличах на идиот.
Никой от моите връстници не канеше момиче на чай. Обикновено се казваше „Хайде да пием кафе“…А и май не познавах нито едно момиче, което да пие чай.
Това беше друг чаен урок…че понякога това да си единствен, носи риск да останеш в изолация.
За мен беше огромна изненада това, че в Турция масово пият чай. А аз мислех, че хората там предпочитат кафе.
Затова за мен беше чок шашърдък, демек голяма изненада, когато видях, че в Турция чаят е със статут на цар на напитките.
Друг чаен урок значи. Изграждай си представи за света сам, а не от чужди разкази.
Преди много години ми се обадиха от английското посолство, за да ме попитат дали съм съгласен да направя интервю с някакъв аташе, който гостувал в Бургас.
Съгласих се, поканих го в радиото, говорихме си а какво ли не. Попитах го иска ли чай или кафе, а той отвърна, че би пил с удоволствие чай.
Стоплих му вода, налях една чаша и му сервирах в чинийка липов цвят.
Остана недокоснат. Гостът не отпи дори глътка.
И това беше урок. Чаят е чай, а отварата от липа е отвара от липа и най-често се пие срещу някаква настинка.
А английският гост беше здрав и не искаше да се чувства болен с чай от липа.
Преди десетина години с един приятел от Русия седнахме да пием чай. Руслан, човек създавал навици в Петербуг, презрително ми каза да не пия "чай в пакетчиками", демек никакъв чай в пакетчета, а само насипен.
Пак си беше урок. Че чаят е важен. Затова изисква уважение...е, не чак като от гейша на чаена церемония, но все пак уважение.
Ами, да…нали и американците въстанали срещу англичаните заради чай…или заради липсата на чай. Цяла революция избухнала и довела до появата на САЩ.
От онзи момент та до ден днешен правя точно това. Не пия чай в пакетчета.
Защо ви разказвам това ли?
Защото лично аз чакам отварянето на моловете, за да си купя не риза с намаление, а зелен чай, чай "мате" и "ройбос с парченца смокини"...
Предварително се извинявам на съседите си за оглушителното сърбане, с които ще започна да пия чай.
Отдавна знам, че първо се стопля вода. Според китайските правила, в момента, когато вътре в чайника се отдели първото мехурче, водата е готова. Залива се чаят и се запарва три, четири или пет минути. Зависи какъв чай приготвяте.
Зелен, бял, черен, рой бос, японски, китайски, индийски, цейлонски…какъв ли не. Важното е да си намерите вашия чай…онзи, който е бил набран, изсушен и приготвен лично за вас.
И после се наслаждавате на момента. На аромата, на вкуса, на спомените, на уроците и на …няколкото бучки захар.
Жена ми е от хората, които пият кафе. Преди около четири години започнах да пия кафе заедно с нея, но не заради кафето, а заради това, че го пием двамата. Заради удоволстието от споделения момент с нея.
Аз пък я научих да пие мате. Парагвайски чай, отгледан обаче...в Сирия и в Ливан. Защото по време на гражданската война в Ливан в края на 70-те години и началото на 80-те много сирийци и ливанци се спасили в Южна Америка. Оттам донесли чая мате и прихванали няколко коренчета. Днес мате има и в Близкия изток. Казват, че този чай притъпява апетита и затова го пият бедните хора. За да не чувстват глад. А на моя апетит изобщо не действа. Продължавам да хапвам здраво. Просто харесвам нежния аромат и лек вкус на този чай.
Нищо не може да се сравни с чаша зелен чай или с дъхаво мате. Нали ви казвам, дори и жена ми го пие от време на време.
Още един урок…
Чаят събира хората, за да ги научи, че животът се пие на глътки…и всяка една глътка може да носи толкова много радост, ако е изпита с хубав човек
Ей, ама то време за прогноза станало…
Днес ще е слънчево, но и облачно. Също и влажно. Също така и меко за сезона.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
