Мине не мине време и с вас си говорим за някоя стара бургаска къща. Говорим си, за да ги запомним…,защото много от старите бургаски къщи отдавна са изчезнали и оцеляването на останалите е едно малко чудо.
Тази история започва през 1913 год. Тогава на ъгъла на улиците „Възраждане“ и „Богориди“ едни предприемчиви хора издигнали красива двуетажна къща за чудо и приказ.
С красиви фасади, украсени с пиластри, с йонийски капител, с…какви ли не елементи от архитектурния стил „сецесион“. Във вътрешността си била подови конструкции от гредоред, с дървено стълбище между двата си етажа.
Иначе казано, тази къща би била украшение за всеки един голям европейски град по онова време. Но за късмет на бургазлии била издигната в техния град.
Минали години…
Царство България станало Република България…Старите архитектурни стилове били заменени от съвсем нови.
Някъде към края на 70-те години къщата, за която днес си говорим и съседните сгради станали обект на една голяма реконструкция. Тогава някой решил да избие стените на първите етажи, за да бъде направена една голяма кафе -сладкарница.
Затова приземният етаж на красивата постройка станал част от едно ново, по-голямо помещение.
А по фасадата и били унищожени част от „пиластрите“.
През 90-те години къщата била върната на своите собственици. Заедно със съседите си те отново издигнали стените на приземните етажи и голямата сладкарница изчезнала. Сега под всяка къща имало отделен търговски обект, както било някога в началото на 20 век.
Годините отново потекли бързо в реката на времето и така историята та сградата стигнала до онзи момент, в който през прага и преминали майсторите реставратори на „Екоарт“.
Стопаните на къщата ги потърсили, за да реставрират сградата и да и върнат красотата от 1913 год.
Реставраторите получили задачата да възстановят оригиналните орнаменти по фасадата на сградата
Започнали да проучват къщата сантиметър по сантиметър и разбрали, че през 1913 год. старите майстори украсили сградата с пиластър с йонийски капител, а в краищата поставили сегментирани пиластри,които на свой ред завършвали в профилирани корнизи.
А за да отделят първото и второто ниво на къщата, създателите и поставили корнизи, които чисто визуално постигали това разделение.
Проучването установило още ,че мазилката е в лошо състояние. Някъде назад в годините някой ползвал цимент и гипс с лошо качество, а те били ужасно повредени от водата, който се стичала от покрива.
Затова реставраторите смъкнали мазилката буквално до тухления зид и тогава направили едно неочаквано откритие.
Под мазилката изскочила една силно ерозирала и ръждясала метална греда, която стояла над партерния етаж.
От целия „Т“ образен профил били останали няколко жалки ръждиви люспи. А зад тази греда се появила още една в подобно състояние.
Водата и влагата буквално били унищожили метала.
Реставраторите всъщност се е натъкнали на пример за още една стара практика на бургаските строители от началото на XX век.
При изграждането на къщата те положили тези две греди като релси, за да служат като обтегачи , които държат двата насрещни зида, а същевременно с това предавали товара от горния зид на колоните.
Старите бургаски строители имали практика да скриват в мазилката на къщите обтегачите, а в промишлените сгради ги оставяли да се виждат по стените постройките. Този похват бил изоставен едва тогава, когато в строителството навлязъл стоманобетонът.
Например, в сградата на старата железопътна гара „Владимир Павлов“ пример за това конструктивно решение може да си види и днес.
Реставраторите внимателно подменили металните греди обтегачи по фасадата на къщата на ул. „Възраждане“ и „Богориди“ , за да предпазят сградата от рухване.
И когато осигурили стабилност на стените, започнали да възстановяват фасадите.
Почистихме детайлите от украсата до тяхната основа и ги възстановили с варов разтвор по начина, който работели строителите от началото на миналия век.
Възстановили изцяло и мазилката на къщата.
И пред очите на всички изгрял отново в с пълния си блясък още един представител на бургаския „сецесион“.
Днес ъгловата къща на ул. „Възраждане“ и „Богориди“ грабва погледа с изящните си фасади и изглежда така, както през далечната 1913 год.
А собствениците, които направили всичко по силите си да възстановят фамилната сграда, вероятно биха накарали предците си да се гордеят с тях заради грижата и съхраняването на този символ от родовата история. Собствениците дали всичко от себе си, за да дадат на своя град една възможност да се гордее с красотата от миналото си.
Но най-доволни останали реставраторите от „Екоарт“, защото опазили за идните поколения още един къс от историята на Бургас.
автор: Красимир Калудов
снимките са предоставени от Екоарт инженеринг
