Общо взето движенията ми са напети и плавно елегантни, макар че облеклото ми е доста семпло. Вея се с някакъв посурнат и протрит анцуг. Подходящ за противоепидемични времена, а не за корида.
…Въпреки мизерния аутфит излизам наперено на северната арена. Виждат се малко зрители, но все пак зрители и не е без хич.
Е, никой не вика едно окуражаващо „Оле, оле“, но пък и никой не размахва бели кърпички.
Неделната корида може да започне.
В ушите ми звучи „Кармен“ на Жорж Бизе. Звучи по-точно онази част от „Кармен“, която е позната на прогресивното човечество като „Тореадор“.
И аз точно туй правя.
Размахвам плаща като същински тореадор. Плавно, елегантно и …само да не беше този посурнат анцуг, защото ако ме види бикът и ще припадне от смях. Зер, тореадорите не носят анцузи, а елегантни сака, тесни панталони до коленете, чорапи до коленете и някакви странни шапки. Плюс плащ.
В интерес на истината край мен, под мен, над мен или зад мен няма бик. Сам съм на арената, туй де…на северната тераса.
И махам...не махам плащ, а тупам китеник.
По-точно го тръскам пустия му китеник.
Един такъв, родопски. Бял. Изобилно окосмен със снопове вълнени нишки. Все едно са одрали цяло стадо овце, за да го изтъкат.
Кой уши байряка, кой му тури знака …Такива въпроси се задават в онази песен за Райна Княгиня, а нашия китеник само аз го възпявам и споменавам.
И жена ми го споменава. Заедно с мен в едно изречение.
Още от вчера ми заръча „В неделя да изтупаш китеника, чу ли“ и така ме погледна с онези ми ти зелени очи, че аз докато се усетя, извиках едно „Тъй, вярно!!!“
Оле, оле!!! – махам аз с китеника през терасата, а от него във въздуха се разлетяват поне три четири килограма чиста вълна.
Че то по-лошо от фини прахови частици, бре!!! Защото ФПЧ-то го дишаш, но не го виждаш, а туй го виждаш, но щеш, не щеш го вдишваш.
Вдишвам вълна, кихам, кашлям, плюя и се чудя дали Жорж Бизе е тупал някога, айде не китеник, ама поне килим. Едва ли…Той Жорето опери е пишел, а не е тупал черги и други такива покрития за под.. Ако беше тръскал китеник в неделя, нямаше ни „Кармен“ да напише, ни „Карамел Му“
Размахвам, тръскам и тупам китеника като плащ на тореадор, пък той все така пуска вълна. Ако я бях събрал, можеше някоя майсторка за изплете чорапи за целия вход.
Тупането продължава.
Никой от съседните блокове не викне, запее барем едно „Олеее“, че да ме окуражи. Никой.
Гледат ме като овце и сигурно ми се подиграват, че тупам.
Ами, той китеникът е по-голям и по-тежък от жена ми и кажи речи космат, колкото мен. Как да го изтупа моята сеньора.
Затуй аз…
Тупам и се питам…
Аз сега с тази вълна, която китеникът изпуща из въздуха над махалата, замърсител ли съм на околната среда?
И ме обзема страх…, пък съвестта ми ме загризва страховито.
Затуй спирам с тупането. Колкото, толкова.
Но продължавам да кихам, кашлям и плюя, а в носа и устата ми е пълно с вълна. То и бик би се гътнал от задушаване заради толкова вълна във въздуха.
Запокитвам китеника на пода в хола и се изнасям към кухнята, където тъща ми е оставила ръчно изплетени от тънка мъгла кюфтета, кебапчета и един кекс.
Олееее!!! – ще ги пробода като матадор…или пикадор беше, а?
На кого му пука.
Оле!!! Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е облачно, топло за сезона, с кратки превалявания от дъжд. Кратки, кратки, но достатъчни да напълнят пак семейния автомобил с вода, защо някакви листа са запушили някакви отвори и цялата вода влиза в колата, да му се не види.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
