Термометърът в семейния лимузин немилостиво ме осведоми, че температурите навън са -1 градуса. Или може би вътре в колата?
Добре де, според верните фенове на изтъкнатите синоптички Никол, Гери и онази другата русата, Натали, не е важно колко градуса показва термометърът, а като колко градуса се усеща температурата.
Хъ, че как тъй.
Уж -1 градуса , а се усеща като „Ти, идиот ли си да бягаш в тия ранни зори, в тоя кучи студ…Ти на какъв се правиш, бе мухозол!!!“
А пясъкът е равен като стъкло. Твърд като стъкло…И ето, на…Леви, десни, леви, десни…Бягам, а може би вървя бързо…Въпрос на гледна точка.
Общо взето съм замръзнал като флакон с ваксина в бус за кренвирши. Същинска ледена висулка.
Само да не ме види Наталия Експрес, че ще припадне от смях. /Наталия не е синоптичката, а едно момиче, което бяга край морето със свръхзвукова скорост и отчайващо бързо темпо, заради което панически я отбягвам, че да не ме засрамва/
Местя крак след крак, но темпото ми е катастрофално бавно.
Бягам и си мисля. Мисля си и бягам върху тази странна особеност на синоптичните прогнози.
Виждаш едни градуси на термометъра, а ги усещаш като други.
Положението може да е тревожно, но ситуацията е стабилна
Но като се замисли човек, животът ни е пълен с такива случаи, когато виждаш едно, а се усеща като друго.
Искате ли да да ви разкажа за едно такова необичайно тълкувание на израза „Дръж ми шапката“
Когато съм бил малък / не ви се вярва, ама и аз дъртият пергишин съм бил дете/, баба ме завела в Зоопарка в Айтос. Тогава аз съм се приближил до клетката на маймуната, застанал съм плътно до клетката и съм започнал да се радвам на човекоподобното. А тя, проклетницата, протегнала ръка през клетката, грабнала шапката ми и се оттеглила невъзмутимо към покоите си.
Аз естествено съм протестирал, но…толкоз.
Значи аз съм видял маймуна, а в мен маймуната е видяла възможност да ме направи на маймуна.
Преди години вуйчо ми Мишо, който беше боксьор, футболист и шахматист, ми предложи да се засиля към него и с глава да го ударя в корема, за да разбера каква яка коремна преса има.
Засилих се, набрах скорост, вуйчо ми се дръпна и аз видях или по-точно усетих каква яка врата имаме.
Видях звезди посред бял ден.
Значи вижда се коремна преса, но се усеща като врата.
Преди две лета отидохме с жена ми до Сливен, за да си купим качествени платове, пък после да си ушием нещо хубаво. Купихме няколко топа, обиколихме улиците, пък после на връщане, отидохме до магазин „Джъмбо“ пред Бургас.
И точно там изпаднах в класически случай на „Совите не са това, което са“
Оказа се, че панталоните ми са били зловещо разцепени на задницата и съм осигурил на жителите на Сливен, на жителите на Бургас и на още стотици туристи директен изглед към гащите си.
Значи панталони, ама се усещат като безгащие и почти като гологъзие. Пази Боже.
Срам, срам.
Как не ме наби някоя баба със строг възрожденски морал заради сцепения ми панталон. Колко ли деца са ме видели пред „Джъмбо“ по кюлоти. Идеше ми да се разрева като онзи корабен механик Христо от онази коледна реклама…
Онази, бе!!! За онзи, който ревеше, че е на кораба, а не пред елхата или под елхата. Иначе казано, уж гледаш корабен механик, ама се усеща като ревльо.
Винаги е така. Дори и по време на избори. Виждаш едни предизборни обещания, засилваш се към тях, защото мислиш, че са мноооого яки и ...бам...усещаш как си се ударил с глава във вратата.
Но ей го, на…Пробягах четири километра. Смръзнах се от студ.
Самохвал? Що е то? И ако краварката е в левия ъгъл, маслото къде е?
Ще ви оставям…
А вие можете да поразмишлявате върху това,че на 16 януари 27 год. преди Христа Сенатът в Рим дал титлата Август на Галиус Юлиус Цезар Октавианус, демек на Гай Юлий Цезар Октавиан / не го бъркайте с онзи другия Юлий Цезар/ ...Ама в онези времена името Август не било име на месец, а означавало нещо като "закрилян от боговете". Само че император Гай Юлий Цезар Октавиан станал такъв велик владетел, че останал в историята с името Август...Ето, на, пак същата история. Уж виждаш име на император, пък се оказва име на месец.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, но студено. И по-студено ще става, т.е ще чувате едни градуси, а ще тракате със зъби от други.
Но ако навън е -2, а се усеща като -10, пък ако сипете в чашата нещо от 42 градуса, това прави…това прави…това прави…наздраве
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
P.S Снимката, която виждате на 16 януари, е всъщност снимана на 15 януари. И текстът е писан тогава, ама го четете сега
