Бягам тази сутрин покрай морето, бягам и някъде из всичките ми сто терабайта свободно пространство, демек в празната ми глава, се люшка една такава мисъл.
Ей, го на...морето. Идеални условия за едно ледено хоро и супер шанс за демонстрация на патриотични възторзи...
Сега да имаше тук няколко юнака, че да се хвана за тях, да рипна из залива, че да извикам едно юначно „На, нож“ или там каквото се вика на ледено хоро
Да се хвана, ама, какво да правя като не мога да играя хоро?
На сватбата ми преди 803 години, моят кум Р.Иванов поведе хорото със стъпки, които бяха нещо следно между гърч, конвулсии и припадък. На втората секунда на всички сватбари им стана ясно, че кумът е некадърен хороводец. А зад него, изящен като Робокоп, подскачах аз. Кумът дърпа мен, аз дърпам булката ми, а зад нас цялото хоро се криви като Гърбушкото от „Парижката Света Богородица“. На петата секунда всички сватбари разбраха, че младоженецът е абсолютен некадърник в сферата на народните танци.
Предполагам, че в онзи момент хванатата за мен невеста си е казала "Ооо, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел, ами взех тоя папуняк, вижте го само как се гъне като сварен макарон".
А на единствената сватба, на която сглупиха да ме поканят за кум, представих своя авторска версия на право хоро, доста крива версия на право хоро, всъщност направо покъртително недъгаво изпълнение беше. Ако бях част от кавказки танц със саби, сигурно с нелепите си движения щях да нараня десетина изпълнители и още стотина души от публиката.
Танц със саби ли казах?
Случайно попаднах в ютюб на някакви клипове с танци на кавказките народи. Чеченци, дагестанци, грузинци, черкези...играят лезгинка или разни други такива, краката на мъжете се движат като шевни машини, а жените се носят красиво като изящни лебеди.
А аз същински ръждив Робокоп, нали ви казвам. Истинска обида за българските хора.
Жена ми почти ми каза, че съм идиот, когато я попитах ръченицата от колко души се играе на хорото. А тя ми обясни, че ръченицата е танц, който се играе самостоятелно..., а не ръка за ръка.
Ааа, значи всяка коза за свой крак тъй ли? - питам я аз, а тя едва едва се стърпява да не каже "Ооо, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел, ами взех тоя папуняк"
После ми разясни, че онова, което съм се опитал да играя като кум на сватбата, е било право хоро. А на нашата сватба нямала представа какво хоро съм играл, защото моето на нищо не приличало.
Значи вариантът с участието ми в леденото хоро в Бургаския залив отпада от само себе си. Ако ме видят да се кривя по моя идиотски начин, някой по-нервен патриот ще помисли, че им се подигравам и ще ми счупи в главата някоя бъклица, пълна с руйно вино.
Ядец. Леденото хоро в Бургас без мен.
Е, какво остава тогаз? Докато бягам покрай морето, да развея трибагреника и да извикам едно „Ура“ или каквото се вика там, докато се бяга с трибагреник край морето?
Тц…всуе се моря.
Приложението „крачкомер“ на смартфона ми немилостиво показва, че темпото ми на бягане е нещо като забързано ходене, а не бягане. Това означава, че трибагреникът няма да се развее и моята патриотична демонстрация ще изглежда нелепо.
Значи и това отпада като възможност.
Уф, бе…юнаците на леденото хоро в Калофер вече десето кръгче правят из водите на реката и възхитиха света, а аз вися като сопол край брега и нищо патриотично не мога да измисля.
Ами, ако напиша „България на три морета“ на мокрия пясък?
Страхотна идея…Да почвам. Хубаво става…С едри букви…така…
Само че…спрете се, бре…не ви ли е срам, бре…на, вълните отмиха надписа, сякаш за да покажат неговата абсурдност.
Ей, го на…Стана ми студено. А какво патриотично има в една настинка.
Аз ще тръгвам към колата, която паркирах надалеч.
Бягам доста бързо, защото ми стана студено.
Станах за срам пред патриотите.
На брега бях сам. Съвсем сам.
Но нямах калпак, а нелепа оранжева шапка. Е, това вече е ужасен срам.
Ха, че то време за прогноза станало, бре.
Уха, еха, де бре!!! Днес ще е хладно, облачно и влажно. Максималните температури ще достигнат до 10- 11 градуса в Бургас и в региона
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
