Почти съм сигурен, че 2020 год. и е напълно безразлично това дали ние ще я анализираме или няма да я анализираме?
Преди дванадесет месеца тя дойде, заобиколена от надежди и си замина с чувство за изпълнен дълг, придружена от нашите ругатни.
Замина си, без да и трепнат месеците заради това, че я ругаем, проклинаме и чакаме с нетърпение да се махне.
Всъщност 2020 би трябвало да е доволна от себе си. И със сигурност е.
Защото никога няма да я забравим, нали? Тя раздели живота ни на две. Преди 2020 и след 2020.
Отне ни много. Даде ни много. Научи ни на много.
През тази година прогледнахме за толкова много неща. Лъснаха заблуди, в които някой ни е държал години наред. Или заблуди, в които сами сме се поставили.
През тази година ни се наложи всички да сложим маски.
Но с изумление видяхме, че маските от лицата на някои популярни сънародници паднаха и това не ни хареса.
Разбрахме, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се и че всеки трябва да се спаси на принципа „всяка коза за свой крак“.
Това беше годината, в която хората бяха в очакване на Годо или в очакване на някоя мярка, която да достигне до всеки.
Затова мнозина стояха и задаваха въпроса „Иде ли“, но мярката така и не дойде.
И затова направихме най-лесното. А може би най-трудното.
Оцеляхме. Преминахме през 2020 год. и тя премина през нас.
И какво се задава през 2021 год.?
Избори?
Ако имате право да изберете една дума от изречението „Надежда тука всяка оставете“?
Коя ще е тя?
Аз избирам тази дума.
Надежда.
Защото тази дума стои най-добре в ето тази конфигурация
„Вяра, Надежда и Любов“.
Това ви пожелавам за 2021 год.
Хайде, аз отивам в кухнята, за да помагам на жена ми.
И да попитам децата защо са ми изяли бисквитите.
Хо, хо, хо.
А днес ще е слънчево и топло като за декември.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
