Мда…аз съм останка нищожна от онези стари и нафталинени времена, когато подаръците се носеха и раздаваха от Дядо Мраз, а Дядо Коледа не означаваше нищо повече от човек в дядовска възраст. Да не говорим пък за елена Рудолф…Това четирикрако пък никой не го знаеше изобщо.
Дори и „Сам в къщи“ го нямаше още.
Не можеше да се улови никакъв намек за Коледа.
Всъщност в онези времена нямаше и такъв празник, Коледа. То, ако трябва да бъдем честни, и Гергьовден нямаше, а Ден на овчаря, ама все не сме били хич без тържествени поводи , нали…
А какво имаше? Това ли питате.
Имаше там някакъв празничен календар със съответните манифестации, на които дефилираха празнично облечени трудещи се, но не и Коледа. Съответно нямаше и почивни дни преди и след Бъдни вечер.
Гледам в древния ми фотоалбум една такава снимка, която ме е уловила насред новогодишно тържество в предучилищна възраст в тогавашното училище „Отец Паисий“ в село Меден рудник.
Не ми повдигайте вежди. Меден рудник а.к.а Карабаир беше самостоятелно село и чак по-късно се превърна в квартал и в жилищен комплекс на Бургас.
Стига съм ви разсейвал с никому ненужни подробности. За снимката в моя албум става въпрос.
Какво виждаме на нея дами и господа, другарки и другари, скъпи съотечественици и фирми победителки в процедура за обществена поръчка?
Виждаме някакъв Дядо Мраз с лошо лъснати обувки и проскубана брада, седнал връз неудобен стол и излъчваш позитивна енергия като човек с обострени хемороиди.
На кадъра съзираме и къдрокосо момче с кутия, с риза, с вратовръзка /това е похвално/ , с потури от народна носия и пантофи.
Потури и вратовръзка, значи!!!??? Кръстя се!!!
Повече от видно е, че няма никаква топлота и близост между двамата. На добрия старец явно вече му е писнало да бъде добър и да се снима връз неудобния стол, затова е скръстил ръце в отбранителна поза. Демек, едвам вече изтрайва този тежък каторжен труд. Момчето пък стои като пришито на снимката, явно объркано от нелепата комбинация между риза, вратовръзка, потури и пантофи. Напълно е възможно под потурите да има бял чорапогащник. В този момент детето явно окончателно е проумяло, че брадата на киселия Дядо Мраз е фалшива, а потурите му с ширит на джоба скандално идиотски. На заден фон другарчетата на момчето гледат разсеяно в друга посока и на нито едно от тях не му пука за дядо Мраз. Това се вижда и още много неща се виждат.
А какво не виждаме на снимката?
Не се вижда Снежанка. Няма я хич даже и никой не казва защо.
От онзи празник, уловен от неизвестен фотограф, си спомням, че майка ми купи подаръка, опакова го и го занесохме в училище, за да ми го връчи Дядо Мраз. Май беше някакъв конструктор. Пък може и влакче да е било. Нямаше никакъв елемент на изненада под елхата, никакво „Хо, хо, хо“. Нищо…
Само едно делово подаване на кутията с предварително известния ми подарък и снимка с Дядо Мраз за идните поколения…без Снежанка.
Затова и гледам тъй напрегнато и не излъчвам никаква радост. А може и дядо Мраз да е ухаел на чесън, знам ли защо съм тъй намусен. И защо той стои на стол, а аз съм прав? Що за идиотска композиция?
Пък жена ми изкара снимка от своя албум, на която не само има Снежанка, но същата я гушнала в ръцете си. Снежанка е гушнала жена ми, а не обратното. А аз на моята снимка съм гушнал картонена кутия, пфу.
Получи се малко „Снимката ми е много по-добра от снимката ти“
Истината е, че като дете не празнувах Бъдни вечер или Коледа, защото нашето семейство не празнуваше този ден.
Истината е, че кажи речи нито едно дете по мое време не празнуваше Бъдни вечер или Коледа, защото тогава дори това си беше работен ден.
В епохата на развития социализъм коледният дух не беше изобщо развит и беше презрян буржоазен предразсъдък, несъвместим със социалистическия морал. Поне така би казал някой партиен секретар на ведомствен банкет на партийната си организация.
Днес нещата са различни. От края на октомври до края на месец март по телевизиите излъчват американски коледни филми, в които героините имат блестящи зъбни картини, героите изглеждат силни в своите карирани ризи и имат скрит чар, а връхните дрехи на всички са тънки и елегантни.
И всички във филма се радват на Коледа и стават по-добри. А аз гледам и цъкам мрачно.
Честно казано, в сравнение с героите от тези коледни филми се чувствам по-голям темерут дори и от Ебенизър Скрудж от „Коледна песен“ на Дикенс.
Това е така, защото някога някой открадна нашата Коледа и когато след много години ни я върна, ние не знаехме какво да правим с нея.
Затова на Коледа се чувствам особено и странно като човек, който тепърва се учи да празнува.
И знаете ли какво научих?
Например това, че за да подредиш подаръците под елхата, докато децата дебнат край същата елха за появата на Дядо Коледа, трябва да наизустиш всички военни стратегии и тактики на Сун Дзъ и Лао Дзъ.
Години наред правех безбройни сложни маневри, за да разсея сина и дъщерята, че да ги изненадаме с подаръците. И в някакъв момент им обявявахме, че Дядо Коледа е дошъл и е оставил нещо за тях, а те се втурваха към кутиите и пакетите под елхата и забравяха за Дядо Коледа.
А аз вместо „хо, хо, ох“ изпущах едно уморено „уф, уф, уф“. Пак бях успял с операция „Доставка на подаръци под елха“
Надявам се, че децата на моите деца ще празнуват дълги години Коледа със своите родители. И ще имат в изобилие коледен дух и коледно настроение.
А ние двамата, с живота под вежди се гледаме строго и аз го питам..
Добре, де…ясно е кой открадна моята Коледа, но кой открадна Снежанка от онази моя стара снимка с дядо Мраз, а?
Бряф, че то станало време за прогноза.
Днес ще е облачно, но и слънчево, ветровито, но и тихо. Поне няма да вали дъж.
Максималните температури ще достигнат 14 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
