Уверявам ви, че офицерът от резерва Р.Иванов е страхотен пич. Мой верен приятел от есента на 1983 год. и …кум от…ъъъ…бряф, от 21 години. С две думи - човек от древността. Като мен.
Той е от онези особени типове, които винаги намират над какво да се посмеят…в краен случай се смее над себе си. Или на мен. Или аз на него. Общо взето с него вечно се смеем…на всичко и на всеки.
Да, обаче човекът попадна в ситуация, в която не му беше никак до смях.
Накратко, офицерът от резерва и мой кум се разболя от Ковид 19.
И се наложи да разиграе етюд „Телефонна любов“, демек звъня на личния си лекар по телефона и си говореха за таз пущина „коронавируса“…
В края на дружеската телефонна беседа офицерът от резерва на танковите войски си направи ПИСИАР тест, /защо все ми звучи като ПИСОАР, бе/ и окончателно се сдоби с диагноза „заразен с „Ковид 19“. Но си плати за теста. Суха пара брои за честта да го обявят за болен, защото нямаше направление за него.
После се отдаде на отшелничество в изолирана обител, където тъжно поддържаше ниска телесна температура и висока температура на пържолите, които си печеше. Вместо любимата си биричка, пиеше антибиотици и пробиотици и други такива.
Няма майтап, но Р.И страничните ефекти от гадната болест бяха голям апетит и още по-голям апетит.
И накрая на 14 дневната изолация моят скъп кум излезе от апартамента, пак изигра етюд „Телефонна любов с джи пи“ и си направи рентгенова снимка. После още една. Ама и за двете си плати като поп. Суха пара даде от джоба си, от дюгеня си, защото по време на дружеската телефонна беседа неговото джи пи любезно го уведоми, че …цитирам „НЕЩАТА НЕ СА УТОЧНЕНИ“, край на цитата.
Та, той си направи една, а после втора рентгенова снимка.
И двама изтъкнати ренгенолози, чиито имена няма да споменавам, с разлика от няколко дни му казаха…“Имате двустранна бронхопневмония“.
Ами, сега!!! Офицерът от резерва и моя кум се втрещи и си зададе онзи въпрос „Какво да се прави“
Джипито му препоръча по телефона нова доза антибиотици.
Да, вярно е, че Р.И винаги намира на какво да се смее, ама вече малко нещата станаха за плач.
Междувременно пратил снимките за мнение на пулмолог в N-ското „Ковид“ отделение в близък градец. И той казал на приносителя
„Кажете на болният / на Р.И демек/, че няма двустранна бронхопневмония, но има пневмония на десния бял дроб, но това не е всичко. Има и пневмоторакс“
При това положение Р.И вече би трябвало вече да развее бял флаг, защото е то, на…и плевралното му пространство според лекарите било станало зян.
Днес Р.И , силно притеснен, отиде при изтъкнат бургаски пулмолог. Специалистът взел двете рентгенови снимки, огледал ги и казал.
„Двете снимки са малко размазани. Би трябвало колегите да ви направят нови, но и в това си състояние те достатъчно ясно показват, че белите ви дробове са чисти и ви няма нищо. Здрав сте“
Разбирате ли. Офицерът от танковите войски Р. И не само нямал двустранна бронхопневмония, не само десният му дроб, но и левият му били абсолютно чисти. Здрав като бик.
Звъни ми преди малко и буквално крещеше и се смееше и аз се смях до сълзи с него.
Крещя ми по телефона „Че аз ако не бях лекувал бронхопнемония, каквато нямам, ако бях дал всички тези пари вместо за размазани рентгенови снимки и антибиотици за една цяла свиня, щях да си хапвам до март месец пържоли всяка вечер, а не да се тровя с антибиотици!!!“
Той крещя, крещя и двамата се смяхме на абсурдната ни здравна система, на всичките идиотщини, на телефонната любов, която ни карат да правим с джипитата, на диагнозите, на всичко идиотско…в тази наша Мила Родино, Ти Си Земен Рай.
А офицерът от резерва на танковите войски Р.И се закани, че спира да пие антибиотици и почва бира, вино, ракия, уиски, джин, водка и вода…не, без вода. За да може поне малко да компенсира нанесените щети върху психиката си и да изчисти лошия вкус от антибиотиците в устата си.
Това беше най-прекрасната медицинска грешка в системата на родното здравеопазване, за която съм чувал напоследък.
Да ми е жив и здрав моят кум, за да се смеем с него още много. На всичко и на всеки, но най-вече на нас самите, че живеем в такава лудница.
Автор: Красимир Калудов
