време за прогноза 22 дек. 2020 2020-12-22 2020-12-22 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ0J2IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--4502b6d9aee414f681020519fc66b8c6a21a8a41/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20201222_073816.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Бабите като най-успешните и безпощадни възпитатели на човечеството

Някога баба ми ме посрещаше на вратата на жилището си в Айтос и винаги ми задаваше този въпрос

„Какво се пееше в нашата песничка“

И аз, тъй както стоя на прага, отвръщах винаги едно и също

„От пантофчето в обувчето, от обувчето в пантофчето“

То, лошо няма, ама странното беше това, че вече бях направо дърт пергишинин, а баба ми неуморно ме питаше винаги едно и също. / Баба ми се спомина, когато вече бях навършил 41 год./

Нали си представяте странната картина. Аз вече на попрището жизнено в средата, с прошарена коса  и говоря инфантилно за някакви пантофчета и обувчета.

Иначе казано, нямаше значение колко съм голям. Аз просто бях най-големият внук на баба и толкоз. Това тук значи някаква си личност.

И при правилен отговор на въпроса „Какво се пееше в нашата песничка“ баба ми връчваше пантофи, аз си събувах обувките и вече с опантофени нозе пристъпвах в нейната стая.

По време на гостуване в Айтос беше невъзможно да пия студена вода, защото съм можел, ооо, ужас, да си простудя гърлото. По време на гостуване в Айтос беше невъзможно да ям сладолед, защото съм имал разширени сливици и можело да настина. По време на гостуване в Айтос баба ми не разрешаваше да бягам, защото съм щял да се изпотя и ...ооо, ужас...да настина. Айтос беше онази мощна крепост, която ме пазеше от настинки. Поне накрая баба спря да ми слага сухи носни кърпи на гърба, когато се изпотявах. Така че вместо всякакви волности  и активности, можеше да водим безкрайни разговори за литература и изкуство...с пантофи на краката естествено. 

Мда, пантофчета и обувчета значи. И кърпи на гърба. Тц, тц, тц.

Ред и дисциплина цареше при баба ми. Без да и мигне окото, дори и цар би накарала да се събуе, за да го допусне у дома си. Иначе щеше да го кара да виси отвън пред вратата като прани гащи…

Вчера сутринта изгладих един панталон, изгладих риза, сложих елек, направих се на разсеян и не сложих вратовръзка.

После седнах в хола  и се включих в онлайн заседанието на общинския съвет. Зер докато гласувахме важни точки за хората от Бургас, почти с официален дрескод бях…

Казвам почти, защото пропуснах обувките…Пропуснах ги, защото не бях с обувки, е …ами бях по пантофи.

Е, как да по друг начин да бъда в нашия хол. Жена ми не иска и да чуе, че това е официално заседание, че трябва да съм официален.  Не можело да се влезе с обувки у дома и толкоз.

Какви са тия правила, бе!!! Бетер Конституция!!!

Та, участвах в общинската сесия почти официален и… по пантофи.

Някъде на небето баба ми се усмихва доволно. Научила ме е на онази наша песен.

Всъщност тя почина преди години точно на 24 декември…Сигурно затова се сещам за нея в този момент.

Научи ме на много неща. Не само да нося пантофи.

Но понякога се усещам, че да шляпам бос из апартамента, не е лошо усещането…Сигурно това е мой малък бунт срещу строгите правила на домашното възпитание.

Бунт значи? Аха…ама и в момента, докато пиша тези неща, съм отново с пантофи. В нашия хол…съвсем сам…Дори жена ми я няма, защото е на работа, но аз пак съм с пантофи…

Нещо като кучето на Павлов, нали…

Всъщност Павлов може да е бил учен, но никога не се сетил да сложи пантофи на своето опитно куче, но на своето внуче баба ми го направи от раз. И сега само да се изправя пред някоя врата и несъзнателно посягам да сложа пантофи.

Сигурно затова и станах защитник във футбола. Когато пред мен се изправи нападател, поритвам го, че чак му свалям обувките…ако се опита да влезе във вратата ни с топката. Още малко и ще му кажа "Ей, ти къде така. Я да си свалиш обувките"

По филмите хората влизат в домовете си направо от улицата. Туй ще рече, че или улиците им са супер чисти или просто баба им не ги е научила на домашните закони.

На края на изпита по морфология в Шуменския университет ми казаха, че получавам петица. И аз възторжено казах "БлагодарЯ", а асистентката /строга мома/  кисело ми направи забележка, че трябва да кажа "БлагодаряЪ"...на което аз отвърнах "баба ми така казва", а тя още по-кисело..."Тогава кажете на баба си, че е в грешка...По произношението ви съдя, че сигурно сте от Югоизточна България, нали". Да, бе да...Да се изправя пред баба ми и да кажа, че греши??? Как пък да, не.

Бабите, бабите. Те да са живи. Че да научат внуците.

Това е то. У дома всеки ходи с пантофи. Имаме дори цяло чекмедже с пантофи за гости. Е, сега нямаме гости, но имаме пантофи за тях. За всеки случай.

Май само на инкасаторката, която отчита водомера, позволяваме да влиза с обувки. После чистим пода след нея. Нали ви казвам...По-строго е от Конституция.

А вие замисляте ли се колко много от навиците ви са били формирани от една строга и дисциплинирана баба?

Ха, че то станало време за прогноза, докато ви дърдоря овехтелите си спомени…

Днес ще е облачно, студено и …едно такова декемврийско.

Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 7 градуса.

Нека е хубав денят ви

Автор: Красимир Калудов

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...