Една неслучила се история на неизвестно място с неизвестни хора
Работеха и мълчаха. Не само защото беше студено, ами тя и работата им беше такава. Не правеше хората особено приказливи.
Дори не усетиха кога мъжът и неговите придружители застанаха до тях.
Как е, върви ли работата – попита новодошлият. Беше едър човек с тежка и солидна походка. Появи се някак…тържествено и свитата около него засилваше тържествения момент.
Върви… - отвърна срамежливо след кратко колебание най-младият работник, докато колегите му мълчаха и забиваха лопатите в земята.
Копаете ли, много ли копаете – зададе нов въпрос новодошлият, заобиколен от някакви важни особи и телевизионни репортери. До него нервно пристъпяше началникът на работниците и нервно чупеше пръсти. Някаква сръчна госпожа снимаше случващото се със смартфон и излъчваше директно в социалните мрежи.
Копаем, напоследък много копаем – отговори пак най-младият работник.
А плащат ли ви редовно заплатите? – попита важната клечка, а новобранецът запъхтяно отговори
Да, редовно плащат. Много работа има и сме доволни.
Браво, копайте, копайте, работа да има е най-важно, за да не счупим икономиката. Хайде, оставям ви да си копаете. И се пазете. Носете си маските- дружески им каза големецът, удари свойски по гърба началника на работниците и си тръгна. На изпроводяк подметна нещо за модернизация и разширение на …този парк, после спомена някакви лоши хора, но не стана ясно кои…
…един гладен човек няма да оставя, нови мерки разработваме…хората искат…дали сме…ще им дадем…добавките всеки месец…в цял свят ни се чудят на успеха и ни копират...-долитаха откъслечни думи от монолога на едрия мъж, който обясняваше нещо на свитата си, докато се отдалечаваха.
Останали сами, гробарите продължиха да разкопават поредния гроб в гробищния парк.
Напоследък имаше ужасно много работа. Едва смогваха. Хората губеха живота си повече от когато и да е било.
Един от навъсените работници изпсува гневно и заби лопатата в калната земя. Беше бесен, че е бил превърнат в част от декор от нелепо представление.
Недалеч край един гроб някакви хора плачеха. Бяха с маски по лицата си, а сълзите им напояваха парчетата плат.
Беше ноември.
Според статистиката и един фейсбук профил икономиката беше в прекрасна кондиция, здравната система готова на всичко, а вносът на ваксини беше въпрос на дни.
...
Еее, ама и аз съм един. Докато ви разказвам това безумие, станало време за прогноза.
Днес ще бъде облачно, на моменти и слънчево. Дъждовете ще спрат. В Бургас и в региона максималните температури ще достигнат 5 градуса
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
