Днес това е една от многото бургаски къщи. Но през 1926 год., когато била построена, е била една от онези, които са се отличавали със своята аристократичност и елегантна архитектура.
Минали години . Сменили се моди, сменили се архитектурни стилове, паднали правителства и дори цял държавен строй, започнала да пада и мазилката на фасадите, а красивите орнаменти се ронели и изчезвали едни по един.
А в някакъв момент красивата сграда преминала в активите на ЖИЛФОНД и незнайно как и незнайно защо в нея заживели единадесет семейства. ЕДИНАДЕСЕТ!!!
За да си осигурят все пак някакво уединение и лично пространство, тези семейства започнали да преграждат, надграждат, пристрояват и …да импровизират.
Така се стигнало до 2016 год., когато стопаните на къщата повикали на помощ реставраторите от „ЕКОАРТ инженеринг“.
С мисията по възстановяването на къщата се заели инж. Иван Бахатуров и екипът му. Реставраторите тръгнали общо взето от доста сложна изходна точка.
Старата бургаска къща била с компрометирани фасади, с проблемен покрив и със занемарен вид, но…
…но реставраторите не можели да не се насладят на майсторлъка на старите строители и на тяхната рожба от 1926 год.
Солидно, здраво и направено така, че да пребъде напред във времето. Но с условието да има хубава поддръжка.
Е, през годините такава нямало.
Екипът от реставратори на „ЕКОАРТ“ открил при обследването на сградата някои интересни и други странни архитектурни решения.
Освен безспорната красота на къщата, интересно било това, че орнаментите на лицевите фасади към улицата били едни, а орнаментите по стените към вътрешността на двора били съвсем други.
Как една спяща красавица от Бургас се събуди за живот
Все едно, че някой съчетал две различни къщи в една, при това без да отнеме от красотата и.
Колкото до странните архитектурни импровизации инж. Бахатуров и колегите му с изненада установили, че една красива тераса-веранда била незнайно кога превърната в затворено помещение, а над нея надстроено ново такова помещение. В задната част на къщата пък имало още една такава допълнителна пристройка.
Всичко било ясно.
При реставрирането на постройката и на всеки един неин орнамент днешните майстори използвали старите технологии от онези отдавна отминали времена, но с днешни материали.
С тази разлика, че в днешните хоросанови разтвори липсват едни такива допълнителни материали, които…които биха ви прозвучали необичайно.
Преди 100 и повече години в хоросановите разтвори за мазилките старите строители освен повече вар и малко пясък добавяли конски косми, кози косми и слама.
Тези „добавки“ изпълнявали ролята на „армировка“, т.е правели мазилките и покритията изключително здрави и издръжливи – разказва инж. Бахатуров.
Но специално в мазилките на тази бургаска къща нямало косми, но пък нямало и много цимент, най-много 15%. Всичко било направено с много прецизност преди близо стотина години.
Така или иначе оказало се, че оригиналът може да бъде постигнат и с днешни материали, специално създадени за реставрационни дейности, които правят много сполучливи „връзки“ с оригиналните мазилки и части от сградата.
Реставраторите стигнали и до покрива.
Там се оказало, че някой някога премахнал старите, оригинални керемиди и покрил къщата с битумни керемиди.
По този начин красивата сграда била „запечатана“ с всички възможни последствия от тази архитектурна и строителна грешка. Например, влага ,конденз и мухъл.
Ето защо майсторите наредили нов слой керемиди, но оставили въздушен слой между тях и стария слой и по този начин осигурили вентилация, топлина през зимата и хладина през лятото.
За радост на нейните собственици сградата била готова.
Като хора с вкус към красивото те се постарали да направят така, че тя отново да се върне към своя отминал аристократичен чар. Направили всичко възможно да я запазят с цената на всичко
А минувачите вече спирали край нея, за да и се порадват.
Днес къщата край сградата на Районния съд в Бургас е също толкова красива, колкото е била и през 1926 год.
За да ни напомня за един стар, чаровен,галантен, весел и позабравен Бургас.
Автор: Красимир Калудов
Още една подобна история можете да прочетете тук