Локдаун ще рече затваряне или заключване, нали тъй.
Ами, не е приятно. Дори е плашещо.
Ако позволите, ще ви разкажа за един такъв стряскащ „локдаун“, който преживях преди години.
С моята пред Бога и пред хората половинка бяхме на откриване на летния сезон в Слънчев бряг. Празничното събитие се провеждаше в едни мега, супер, ултра, петзвезден хотел.
Не че ние ходим в такива хотели, а просто събитието беше там, зер откриване на сезон е туй, а не дегустация на боза и затуй този ВИП хотел беше домакин, а гостите...ами имаше и такива като мен, които видимо не бяха ВИП.
Празненството започна, на сцената се изказваха някакви държавници, икономически величия и родни селебрита, певци песни пееха, гостите похапваха и попийваха отбрани ястия и питиета, аз предимно край масата със сладкишите стоях, беше хубаво, но в един момент се застягахме да си тръгваме. Баш в този момент аз усетих зова на природата.
Пък отидох във водния сервиз, туй де в WC-то, демек в тоалетната.
И също като Лесли Нилсен от идиотския филм „Naked Gun“ освободих напрежението и …
Да, правилно си помислихте. Във филма всички чуха как Лесли Нилсен върши своята малка нужда, а мен също ме чуха, но по друг повод.
Когато понечих да изляза от луксозната хотелска тоалетна, се оказа, че вратата е заключена.
Ще кажете, ами нормално. Нали всеки възпитан човек заключва вратата на тоалетната, когато влезе в нея.
Да, де…и аз като възпитан човек я бях заключил, проблемът беше, че когато понечих да я отключа, за да изляза, тя си остана заключена.
Локдаун.
Бутах, дърпах, натисках, ни напред ни назад.
Локдаун.
Почнах да викам. Първоначално по-така плахо, после по-уверено, а накрая достигнах нивото „Песен да викна, запея“, демек крещях с пълно гърло.
Какво крещях ли…
Ами, разни неща, които крещи човек, останал заключен в тоалетна…луксозна в случая.
А мобилният ми телефон стоеше при жена ми. А аз стоях в тоалетната.
Мдаа…по едно време отсъствието ми явно е направило впечатление на жена ми и затова тя изпрати колегата Марин да ме издирва.
Той нахлу в тоалетната, чу отчаяните ми вопли, закиска се, пробва също да дърпа, бута и блъска отвън вратата, ама не би…
Локдаун, братче. Заключен и затворен. В пустото му WC.
И колегата и жена ми намериха техник по поддръжката от хотела. Човекът дойде, завива, развива бравата на луксозната кабинка, пък по едно време ме освободи от клетката.
Изнесох се от този хотел с 200 км. С въртене на гуми.
Никога повече не съм се върнал в него.
От тогава мразя заключванията и затварянията. И всичко, което прилича на локдаун.
Ха, че то станало време за прогноза, бре!!!
Днес ще е слънчево и студено. Максималните температури в Бургас и в региона по обяд ще достигнат малко над 10 градуса. Ще бъде черен петък и от полунощ влиза в сила локдаун. И да викате и да не викате, правителството ще ви отключи чак на 21 декември.
Затова пускайте водата и чакайте. Пазете се. Пазете и хората около вас.
Нека е хубав денят ви.
P.S Всъщност, технически погледнато, аз можех и до днес да стоя заключен в онази тоалетна, а жена ми да ми носи храна и вода…ужас. Иначе снимката е от ноември, ама от 2019 год.
автор: Красимир Калудов
