Треперещ и изпълнен със страст Ромео простена
„Ако ръката ти, светиньо плаха, съм осквернил със грубата си длан, дай устните ми като два монаха да ти платят с целувка свята длан“ , но Жулиета с огромно самообладание отвърна „Поклоннико смирен, недей кори ти ръката си, простена и така-ръцете на светците са открити затуй, да ги докосваме с ръка“, но Ромео не се стърпя и попита „Светиньо, а защо са ни тез устни“, а Жулиета отвърна…всъщност нищо не можа да отвърне, защото…
…защото до тях се се приближи някакъв едър мъж, с гола глава, подпухнало лице и червено конче на десницата. Наближи ги решително и безцеремонно, пък ги запита
„Върви ли работата, колеги“
Ромео се изблещи, а Жулиета припадна. Често и се случваха припадъци на тази девойка, но и това беше част от нейния невероятен чар.
„Върви ли работа, питам“ – пак енергично каза едрият мъж, после притегли някакъв стол, седна на него, пък продължи да говори нещо за тежки, но мъдри решения.
Ромео, нямаше представа какво се случва. Държеше в ръцете си припадналата девойка, която макар и девойка имаше съответната ренесансова пищност на фигурата и тежеше, пък същевременно хвърляше безпомощни погледи зад гърба си, но оттам никой не каза нищо. Мълчаха като пукали всичките им Монтеки и Капулети.
Усети, че гърлото му пресъхва. Нямаше представа кой е новопоявилият се мъж, но нали беше учтив, изхъхри в отговор нещо неразбираемо все едно, че беше погълнал не няколко грама отрова, а цял литър.
А едрият грубиян продължи жизнерадостно своята тирада.
„Ваксини сме осигурили, нови 400 милиона сме подготвили за подкрепа на уязвимите и за пенсионерите има пари. Хората трябва да работят, за да не се счупи икономиката и да не се повреди психиката им“
Около непознатият гологлав приказливец се наредиха някакви мъже, които клатеха глави. На всяка дума, която той казваше, те клатеха толкова силно главите си, че вратните им прешлени пукаха.
В този момент Меркуцио и Бенволио се опитаха да стигнат до Ромео, но някакви други мъже, които не клатеха глави, а само гледаха свъсено им попречиха и ги избутаха назад.
Ромео съвсем се сащиса. Нямаше никаква представа какво се случва.
А гологлавият едър мъжага продължи своя монолог.
„Обмисляме доста сериозен пакет от помощи и разработваме механизъм за помощ от Фона на фондовете“. После между другото добави….
„Докторе, чуй как скърца паркета, а?“ и някакъв мъж заклати глава, а на лицето му с изскубани вежди се изписа върховен екстаз така, сякаш лично е установил сбъдването на някакъв свой блян.
Ромео най-сетне си пое въздух, прочисти гърлото си и запита
„А, знам ли. Понеже нощ е, може всичко да е сън“
На което едрият мъж отвърна през смях
„Със средствата от бюджета и от ЕС прилагаме максимума от мерки, който може да се приложи към бизнеса“
Ромео се почувства абсурдно. Не знаеше какво да каже, защото нямаше никакъв отговор на тези идиотски реплики, изречени от едрия мъж.
На десетина метра имаше и някакви хора, раздалечени един от друг, но те също гледаха изумено и в пълно мълчание.
А човекът с голата глава отново запита „върви ли работата“
Отзад някой неясно дали от Капулети или Монтеки извика „Върви на 30%, ама разходите ни са на 100%“
Мъжът се оживи видимо и бързо каза „Ей, това е мъжка дума. Кандидаствайте по 60/40, пари има, а доставката на храна по домовете е вече с 9% ДДС, така че работете спокойно с 30% от капацитета си в този театър“
Стана и заобиколен от свитата си главоклатещи пажове и строго гледащи гвардейци си тръгна. Пътьом махаше с ръка на малцината зрители в залата, които стояха на метри един от друг и се изнесе навън.
Всички в залата мълчаха.
И зрителите, и актьорите и всичките Монтеки и Капулети. Ромео пък съвсем изгуби ума и дума. Сети се за неизплатения си потребителски кредит и за ипотеката се сети, пък го втриса.
Единственото хубаво беше това, че Жулиета се съвзе от своя припадък, пък промълви
"Едно богато чувство се гордее със свойта същност и не чувства нужда от никакви слова. Бедняк е, който знае бройката на своето богатство“
Ромео гневно изпсува през зъби и напусна сцената на малкия театър в малкия град, който беше наскоро реновиран по програма за развитие на селските райони, но заплатите на актьорите бяха все така обидно нищожни, а с въвеждането на новите ограничителни мерки за брой зрители в залата приходите от билети окончателно се стопиха.
Малцината зрители в залата се завиха с шубите си, за да им е топло, а на сцената остана втрещената Жулиета.
Тук някъде един от Монтеки или май, беше от Капулети се сети, че е …
…че е време за прогноза.
Днес ще бъде слънчево и хладно. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 12 градуса.
Пазете се и нека е хубав денят ви. Хубав на 100%, а не на 60/40
Автор: Красимир Калудов
