Преди страшно много години, всъщност през 1993 год, в една ужасно мразовита, дори направо ледена ноемврийска вечер стоях сам в студентската си квартира в Шумен и гледах мач.
Родната телевизия излъчваше двубоя между Франция и България, иначе казано решителен мач за класиране на Световното първенство в САЩ 1994.
Гледах епохалния сблъсък на портативен черно-бял телевизор, донесен от баща ми кой знае от коя европейска морга, сегиз тогиз въртях стайната антена за по-добър сигнал, а нервите ми бяха опънати до скъсване.
И понеже Господ явно беше решил да бъде българин, секунди преди края на мача Балъков подаде на Пенев, Пенев на Костадинов, а Емил пое топката с бедро, поведе я и заби неспасяем гол в горния десен ъгъл на вратата на французите и България се разтресе в някакъв делириум.
Поне аз разтресох в делириум. Взех единствения стол в стаята и започнах с него да удрям по юргана върху леглото и през цялото време мълчах.
Мълчах, не защото имах юрган на леглото, а аз презирам юрганите.
Причината да изразявам по такъв идиотски начин радостта си от класирането ни на световно първенство и да се пуля ненормално беше предизвикана от това, че хазяйките ми вече спяха и не беше възпитано да започна да крещя и да ги стресна в съня им…
Това беше един особен момент на мълчалива радост. Сигурно съм изглеждал като пациент на психиатрията, който е избягал от грижите на здравното заведение. Виждам се като чорлав, изблещен и блъскам със стол върху …юргана на леглото, да му се не види и пустият юрган.
На всичко отгоре навън беше такъв студ, че нямаше с кого да изляза по улиците на Шумен. Нямаше и мобилен телефон или социални мрежи, за да се свържа с някого и да споделя радостта си. Затова в един момент осъзнах, че е пълна кретенщина да блъскам със стола по гадния юрган и се кротнах. Продължих да се радвам в пълно мълчание. Радвах се, ама някак радостта ми не беше пълна, защото не беше споделена.
Когато преди години Серхио Рамос се извиси над всички и в 93 мин заби с глава изравнителен гол във вратата на Атлетико Мадрид и прати финала на Шампионската лига в продължение, аз пак се радвах мълчаливо. Скачах, махах с ръце, ритах във въздуха с крака и гледах безумно, но в пълна тишина. А до мен същите мълчаливи маймунски гримаси и движения правеше синът ми…В онзи момент бяхме сигурно най-идиотски изглеждащите привърженици на Реал Мадрид на планетата.
Радвахме се в пълно мълчание, защото по същото време Александра, демек дъщеря и сестра, спеше, а Тони, т.е съпруга и майка беше издала строга нота „Ха, сте вдигнали шум, ха, сте събудили детето, ха, съм ви изключила кабелната телевизия“. И затуй с Първородния се прегръщахме и се хилехме щастливо като стадо маймуни, но в пълно мълчание…Да не говорим, че Реал Мадрид вкара още три гола в продълженията и грабна купата, ама ние мълчаливо мятахме ръце и крака. Радвахме се като Мунчо от "Под игото". С някакво приглушено мучене и с ококорени очи.
Е, тия дни пак гледах футбол…България срещу Финландия…
Гледах мача в пълно мълчание. И с досада. И дори изпитах мълчалива радост, когато това мъчение свърши.
Та, си мислех за мълчаливата радост. Че ако не може човек с пълно гърло да викне, запее, че ако не може да я сподели, радостта му е непълна, нали…
Ето, на…след четири следобед ще ходя да купя кашкавал и яйца, пък мълча като пън. Защото ми е неудобно да се радвам, че аз ще имам право да пазарувам, а хората над 65 години не…
Не, ако е тиха, хич не ми я хвалете тази радост.
Ха, че то станало време за прогноза.
Облачно ще е днес в Бургас и в региона. Но поне няма да вали дъжд. Максималните температури ще достигнат до 14 градуса. Ако ви стане студено, топлете се с обещанието, че на първи януари у нас ще потече азерски природен газ.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
