В древни времена, когато работех в една от старите бургаски радиостанции, една колежка новобранка ме попита какво бих я посъветвал да каже в края на някакво нейно включване в ефира.
Понеже беше някакъв мрачен ден навън и предложих да изрече нещо бодро от типа на „Усмихвайте се, мястото на облаците е по небето, а не по лицата ви“
И тя хареса предложението ми и когато последните ноти от песента, която звучеше, се изнизаха, грабна микрофона и с металическа интонация на служител от бюро „информация“ на жп гара изрече „Усмихвайте се, мястото на облаците е по небето, а не по лицата ви“
Предполагам, че повечето от слушателите са почувствали внезапен пристъп на паника, но някой от всичките може и да се е усмихнал. Знам ли…
Но се замислих над това колко често се смеем в дните си.
Обръщали ли сте внимание на това ,че по улиците броят на смръщените и свъсени хора драматично преобладава в сравнение с усмихнатите.
Питате ли се как се е получило така ,че ако срещнете намръщен и сумтящ тип на улицата, който гледа строго, това се приема за нормално. Но ако се разминете с човек, който се смее с глас и от сърце на нещо си, тогава това се приема за …ами, не много в реда на нещата.
Някога бях чел, че в Япония жените си намазвали зъбите с някаква черна паста и затова, когато се смеели, винаги слагали ръка на устата си. А може и да не е било в Япония, а другаде.
У нас ролята на черната паста или боя върху зъбите играе онзи гневен въпрос „Какво се хилиш като печена тиква“…Нали се сещата…казал го е шефът на Душко Добродушков, чиновникът от разказа на Елин Пелин „Печената тиква“.
Питате ме дали разказът е смешен? Ами, в някаква степен е малко тъжен. Но го споменах като доказателство на това, че хиленето и бурният смях не се приемат за възпитани прояви у наше село.
Питам се на какво всъщност се смеем и умеем ли да се смеем?
Преди дни синът ми беше на поредния си изпит и преподавателят им казал нещо в началото…синът ми и всички студенти, които са между другото от десетина петнадесет страни от цял свят, останали безмълвни. Преподавателят пак повторил думите си, но студентите отново мълчали и той тогава им казал, че казаното било шега. Пак никой не реагирал.
Синът ми сподели „Тате, шегата му беше безумна…и нямаше нищо смешно. Тия холандци нямат никакво чувство за хумор“
После ми сподели, че американците в в университета му се шегуват толкова политкоректно, че шегите им са плоски и скучни. Виж , англичаните се майтапели брутално и идиотски и предизвиквали бурен смях. А германците …ъъъ…те не се шегували пък изобщо…
Един българин, който живее от 1991 год- в Германия ми даде пример за това на какво се смеят германците и на какво не се смеят.
Немецът, да речем Франц разказва
„Тази сутрин валеше сняг. Всички вървяха внимателно, но тъй като все пак бързаха за работа, някои от тях се хлъзгаха по снега и залитаха. Аз обаче живея до автобусната спирка и хванах автобуса навреме, а двама съседи закъсняха и един от тях падна на снега“
Тук германците се разцепват от смях, а българите гледат облещено и си казват „На какво се смеят тия идиоти, бе. Какво му е смешното да изтървеш автобуса!!!
А на някаква сватба във висшето общество в Германия един българин, да речем Пешо, поискал да защити националната ни хумористична чест и разказал на германците родна смешка.
„Майне дамен унд херн, срещат се двама селяни и единият казва на другия. Пък у наше село имаме момче гений. На девет години е, ама решава задачи по математика, висша математика, физика и …ама, такива сме си ние в наше село. Гении“
А другият селянин отвръща. „Аналогичен случай в наше село. Пък ние имаме едно момче овчарче. Като напъна една коза и и изправи рогите. Ама, такива сме си ние в селото. Все гении“
Разказвачът българин се разтресъл от смях, другите българи наоколо се разтресли от смях, а германците от висшето общество с каменни физиономии се запитали „На какво се смеят тия идиоти. Кое му е смешното да имаш вземане даване с коза“…
Та, така…
Надявам се, че вие намирате на какво или за какво да се смеете.
И както казваше едно време моята колежка с металически глас „Усмихвайте се, мястото на облаците е по небето, а не по лицата ви“
А днес е облачно и ако няма на какво да се смеете, вижте тези кюлоти и си задайте въпроса дали всъщност не са големи колкото билбордове?
Ха, че то станало време за прогноза.
Днес ще бъде облачно и максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 15 градуса. За протокола, аз от сутринта ходя у дома с термо чорапи.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
