Какво става тук??? Какъв е този шум???
6.10 часа. Утро. Рано пиле, рано пее. Аларма от смартфон. Неочаквано отвратителна комбинация.
Добре дошли в ерата на умните устройства и на неумните им притежатели.
Когато в 6.10 часа сутринта в събота зазвъни алармата на смартфона от съседната стая, от плановете ти да се наспиш като бял човек, не остава нищо.
А жена ти, която снощи е мъркала като щастлива котка в ръцете ти, сега, в утрото на нова ера изръмжава като разярена тигрица и гневно те призовава да отидеш и да ИЗКЛЮЧИШ ТАЗИ АЛАРМА НАЙ-ПОСЛЕ
Ъъъ, не че има нещо чак толкова странно и необичайно в това да звъни една аларма. Странното е това, че се включва трета или четвърта поредна събота. Защото преди време си я нагласил да станеш рано за един сутрешен крос и после си забравил да я изключиш или по-скоро не знаеш как да я изключиш и…
И сега се носи звук, от който се люлее целият апартамент. В 6.10 часа сутринта. Гърми като ерихонска тръба. Като ония тръби, които ехтели толкова силно, че срутили крепостните стени на Ерихон. Поне така пише в Библията.
Библия ли? Сигурно затова алармата звучи силно и мощно като сигнал за Второто пришествие. А навън небето е още тъмно. Дори слънцето не е изгряло като хората. Хората пък хептен не са изгрели. Дремят си.
Звъни идиотската аларма и хич не и дреме, че дъската ти вече хлопа от нерви.
В мътната ти глава започва дуел между две мисли.
Мисъл 1.0 – Ще спре да звъни все някога, но докато спре, аз ще се събудя напълно и жена ми ще се събуди изцяло и ще стане страшно“
и Мисъл 2.0 – Ако стана, трябва да си търся чехлите, да се тътрузя до другата стая, ще ме чуят папагалите на дъщерята в нейната стая, ще се разцирикат, ще събудят дъщерята, аз ще се събудя, жената ще се събуди и ще стана страшно в 6.10 часа сутринта“
И затова без никаква мисъл в главата, ставаш като ужилен, хукваш към източника на шумовия терор, връхлиташ върху смартфона, натискаш някакви бутони от плъзгащото меню, изпълняваш някакви команди, но звукът изведнъж спира. Но неясно защо в теб бушува съмнение, защото…
Защото си…, защото си по-неумен, туй де по-тъп от личния си смартфон и тъй и не си могъл да се научиш как се деактивира алармата, пуста да остане дано.
Затуй когато тя отново триумфално заехтява след час и половина, окончателно се изстрелваш от леглото, пак натискаш куп бутони от тъчскрийна и…се отказваш от буржоазната радост да спиш до късно.
После, докато пиеш чай, си спомняш за времената, когато имаше едър, шумно тиктакащ руски будилник, който изключваше сутрин с удар.
А след това срам не срам, отиваш при дъщеря си, която се е събудила от папагалите си, които пък са се събудили от алармата и я молиш да ти каже КАК ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ ИЗКЛЮЧВА ТАЗИ ИДИОТСКА АЛАРМА.
Накрая след като си изживял целия този резил да ти се срине авторитета на родител и детето ти да те помисли за МЕГА ХИПЕР СУПЕР ГИГА УЛТРА ТЪП, си се научил да активираш и деактивираш алармата на смартфона и …
МАМАМУСТАРА…това приложение кога съм го инсталирал, че ме пита дали му давам да има достъп до личните ми данни. Какво е това, бе???
Тъжно е да си останка от аналогов свят в дигитална епоха. Направо усещаш, че ти е дошло времето за деактивиране.
Не, кажете ми…как се живее с мисълта, че смартфонът ти, хладилникът ти, телевизорът ти и пералнята и прахосмукачката ти са по-умни от тебе…
Поне тостерът е само с едно копче. Има и някаква лампичка, която все свети, ама не знам за какво и защо. То и на таблото на автомобила ми мигат някакви светлини, но да си мигат , не ми пречат.
А жена ми пак ме яде. Казва ми, че в някой минал живот сигурно съм живял в Древния Рим, но със сигурност не съм бил велик войн или император, а по-скоро дървен философ, който се шляел из Форума и си приказвал с други такива като него.
Да, бе…Ще я оставя аз другата събота да се оправя с алармата.
Ха, че то време за прогноза станало…
Днес ще е слънчево, топло и приятно. Максималните температури ще са около 23 градуса . Типична хубава есен в Бургас и в региона. И агенция Мудис ни дава по-висок кредитен рейтинг. Направо дружна песен днес да екне, песен, песен на труда, на сърца ни да олекне…
автор: Красимир Калудов
Коментари
