Млада, нахъсана и ухилена до уши американка пита възрастна елегантна и строга французойка "Но какви хора ще сме ние, ако не се забавляваме?".
Французойката презрително отговаря "Немци".
Ето, това беше репликата, на която се хилих много и затова кибича търпеливо до жена ми, докато тя гледа кратките серийки на филма "Emily In Paris"
Гледам и виждам как американката отива на работа в парижкия офис в 8.30, за да установи, че всъщност офисът отваря в 10.30 часа, пък строгата, елегантна, хладна и стилна шефка идва на работа в 11.15 часа, за да каже "Добро утро" на още несъбудените французи.
И още много поучителни реплики като "Другите са подли зад гърба ти, а французите са подли пред лицето ти" и "Вие американците живеете, за да работите, а ние французите работим, за да живеем"
Но най-любимата ми реплика ...аз самият бих я казал възторжено, стига да можех.
"Отивам на дълъг обяд с вино".
Само че щом споменаваме обяди, би трябвало да поразсъждаваме и върху вечерите. И си сещам как Емили каза възмутено на сервитьора в едно бистро, че пържолата и не е средно изпечена, а е по-скоро сурова, но сервитьорът строго и каза, че главният готвач е заявил, че пържолата е приготвена както трябва, но американката не се съгласи и тогава се появи самият шеф мосю Габриел и рече на Емили..."Ако искате, ще ИЗГОРЯ пържолата ви, но преди това я опитайте" и тя я опита и каза, че месото имало нежен вкус...Да, бе...нежен. Бахтисуроватапържолачуек.
Ъъъ, разбирам я добре. Шеф Габриел и хареса, което беше естествено. Само не разбрах защо заради някакъв си там красив френски готвач се съгласи да изяде суровата пържола.
Абе, не е никак зле в Париж. Дори си е много хубаво, да му се не види.
И стига с тоя дърт стереотип. Човек може да се оправи в града на светлините и без да знае френски.
Аз, например без проблеми навсякъде си купувах кроасани с шоколад. Много кроасани, с много шоколад. И крем брюле си купих с моя докерски английски...И тарталети. И някакви труднопроизносими, но лесносмилаеми сладкиши. Това е нежен вкус, а не някакви пържоли, които изглеждат като живи.
Сигурно продавачките парижанки са виждали глада в очите ми и веднага са разбирали, че искам кроасан с шоколад. Защото аз може да си въобразявам, че съм им казвал на английски какво искам, но по-скоро съм мучал идиотски като идиота Мунчо.
С моето мучене на английски се осигурих и хубава вечеря в някакво бистро, ама сервитьорът и собственикът в ресторанта бяха...ъъъ...португалци. И те мучаха на английски като мен.
И месото ми на това място беше препечено, както аз го обичам.
А на съседната маса пред елегантна французойка и елегантен французин стоеше някаква чиния с нещо като райграс и върху тази тревиста салата имаше два три кротона и едно беконче. Те не мучаха, а мълчаха стилно и изтънчено. Бяха манифик и тре жоли, ама двамата отпиваха с птичи глътчици от чашите с вино. Французинът беше по- тънък и по-слаб от мен. Със стилно прошарени коси и жилетка. Дамата му беше с тънки и изящни глезени. Забелязах това, докато поглъщах второто си или трето ястие.
Сигурно и той ме е зърнал и вероятно си е казал "Какъв е тоя дивак, който яде като герой от "Гаргантюа и Пантагрюел"
Но слава Богу, никой не би направил сериал "Красимир в Париж", защото би показал приключенията на един странен тип.
А аз изядох кажи речи всичките кроасани около площад "Конкорд", около Мадлената, около Лувъра и се загубих в метростанцията около нашата дама ъъъ...около света Богородица, туй де...около Нотр Дам.
Абе, гледайте Emily in Paris. Няма онзи силен драматизъм, силна музика и лошо озвучаване на репликите на героите като "Братя" след малко по Нова, но си струва.
Ха, че то от толкоз брътвежи съм забравил, че е време за прогноза.
Ще се радваме на дъжд, облаци, кал, локви и понижение на температурите в Бургас и в региона. И на не много положителна резил...пардон на резолюция от Европейския парламент.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Ако такива истории са ти интересни, помогни да разкажем още от тях
