Първият звън на алармата на смартфона е като природно бедствие.
Второто, третото, четвъртото…са като гадни роднини на природното бедствие.
Отваряш очи, навън е тъмно като в…като в…като в нещо, където е тъмно.
И някъде там в главата ти се оформя мисъл „Ти луд ли си, бе!!! Неделя е!!!“
Така е рано сутринта в неделя. Време за сън. Мозъкът и тялото правят съвсем различни неща. Демек мозъкът ти спи, а тялото ти върви към банята или обратно. Мозъкът ти вече е буден, а тялото ти се влачи нанякъде като зомби.
…поне в огледалото със сигурност мязаш на безмозъчно зомби.
Ами, да…толкова е рано.
Кой те би по главата да ставаш рано, за да бягаш край морето.
Що не си поспиш??? Неделя е, бе!!!
Това ти го казва тялото ти. Или мозъкът ти.
Нахлузваш старата фланела, прокъсания анцуг, протритите маратонки, допълзяваш до автомобила и тръгваш към плажа.
Спираш на някакъв отдалечен паркинг.
Занитваш слушалките в ушите си, пускаш музика, Аксел Роуз ти пее Sweet Child До Псхе, ама ти преплиташ крака не като нечие сладко дете, а като дърт спънат кон.
И някъде в този момент виждаш изгрева.
Магичният момент на сътворението на новия ден.
Очите ти се разширяват.
Стигаш до брега. И гледаш ли, гледаш.
Очите ти са вече избистрени, мозъкът ти бушува, а тялото ти е готово.
Стига бе!!! Само от един изгрев.
Магия, нали ви казвам.
После бягаш, дишаш, потиш се. Мориш се.
Но в края на бягането си казваш.
Струваше си, наистина си струваше всеки момент тук край морето.
И ранното ставане не е било напразно.
Защото денят ти е започнал с красота.
Със свеж въздух и с чисти мисли.
И с малко нежност, която ти е подарило едно малко коте.
И с шоуто на едни самовлюбен корморан, който флиртува с бегачките и колоездачките.
Такива ми ти работи.
В неделя по никое време
Брей, че то станало време за прогноза.
Днес ще е слънчево, тихо и горещо. Максималните температури в Бургас и в региона ще са около 26 градуса.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
