Съгласете се, че кухнята не е най-любимото място на един средностатистически мъж. Малцина представители на силния пол се чувстват добре там, а опасването с кухненска престилка носи допълнителен допълнителен стрес. Кухненските престилки обикновено са супер грозни и щампирани с идиотски надписи. На всичко отгоре в това помещение често възникват странни ситуации, които карат мъжа да се чувства безпомощен…
А всъщност, като се замислим, точно в кухнята мъжът получава всевъзможни житейски и практически уроци.
Например, човек осъзнава, че трябва да е умерен и да си прави сметката. Също така разбира, че е хубаво да импровизира, но все пак с някаква мярка…Да претегля всичко и всеки внимателно…да не спира да се учи и да уважава авторитетите и по-добрите от себе си. Да чете внимателно написаното от по-умни от него.
Ето го моят кухненски урок за импровизациите.
Бях пети или шести клас, любознателно и леко въртоглаво дете. Една сутрин реших да си сваря кафе. Насипах няколко големи лъжици, сложих много захар и всичко това размесих…в тиган. Не знам защо в тиган…всъщност знам, но причината да направя тази идиотщина беше не това, че съм идиот, а че исках да си направя попара. Да, знам, че няма попара с кафе, но в онзи ден исках да импровизирам, да опитам това съчетание.
Сварих огромно количество кафе, натроших хляб в него и изядох всичко. После…се сдобих с глава камбана. И сега ме боли и звъни, щом се сетя за тази попара.
Да, знам, че звучи идиотско, но това беше първият ми кухненски урок. Разбрах по трудния начин, че кафето се пие в малки количества и не се вари в тиган, а в кафеварка. Също така, че импровизираната попара с кафе е безумна закуска.
След години кухнята ми даде още един урок.
Колко е важно това човек да е отговорен и внимателен.
Накратко, бил съм вероятно в девети клас, в един ден сложих някаква наденица в …ъъъ…в тигана, за да си я опържа. Да, вредна храна и пълна с холестерол, ама вкусна.
Пуснах котлона, олиото загря, поставих парчетата наденица, постоях малко в кухнята, чух, че телефонът в детската стаят звъни, отидох за секунда да разбера кой звъни, оказа се, че това е моят приятел Радослав, заприказвахме се….и така след около половин час или повече брат ми отвори почти с шут вратата на стаята, за да ми каже, че апартаментът ни е изпълнен с черен дим.
Така си беше…надениците и олиото в тигана бяха станали на въглен, а димът наистина беше черен. Проветрявахме после дни наред.
Две три години по-късно…се случи нещо подобно. Сложих си някакви сандвичи в прочутия уред парти-грил. Радослав пак ми звънна, аз пак се заприказвах с него, след около …ъъъ…има няма 40 -50 мин. надуших дим, хукнах към кухнята и там видях, че сандвичите са изгорели, но преди това са успели да изпратят искра към пердетата в кухнята и те си горяха весело, а отвън на поляната пред апартамента съседи стояха на група и възхитено гледаха пожара.
Много са тези мои уроци, но няма да ви досаждам с тях . Ще ви кажа само за последния…от вчера…
Снощи реших да правя шоколадово суфле с течен център.
Прочетох веднъж рецептата и започнах да правя сто други неща. Когато реших да втечнявам черния шоколад, захарта и маслото…ами …с изумление установих, че те хем се втечняват, хем стават на буци. Бъркам, а те стават на буци, бъркам, а те се стават на буци.
Накрая жена ми дойде и ми каза…“Ами, нали трябваше да стопяваш шоколада на водна баня“
Еййй, че съм заплес…Ами, да…водна баня, разбира се!!!
Бегом до магазина, за да купя нови шоколади, ново масло и пакет захар.
Смесих всичко, разтопих го на водна баня, излях го в яйцата, добавих брашното, разлях в купички, сложих ги в предварително загрятата фурна и нагласих хронометъра на смартфона на 13 мин. Нямаше тън мън. После се загледах в мача между Локо Пловдив и ЦСКА.
Жена ми в някакъв момент рече „Не мина ли времето, да не ти изгорят суфлетата“, а аз презрително отвърнах „Абе, ти ли ще ми кажеш на мен. Кой е майсторът тук, а. Ако искаш да знаеш, има още пет минути, докато се изпече суфлето, не виждаш ли, че съм включил хронометър“.
Жена ми рече „Аз само казвам, да не се разсееш и да загориш суфлето“, на което аз строго изсумтях…Тя ще ми каже на мене, пфу!!!
И се загледах пак в мача и заскърцах със зъби, защото армейците губеха с един гол и не можеха да вкарат изравнително попадение и не ставаше нищо и времето изтичаше и минутите летяха…и…ужас, минутите летяха!!!
Панически погледнах към хронометъра и видях, че той тържествено отброява вече 18 мин, а суфлето се пече точно 13….
Бегом към кухнята…извадих от фурната някакви парчета, които имаха център, но не течен…
Издъних се, значи…ЦСКА загуби, а аз се провалих.
Човек се учи, докато е жив. А в кухнята се научаваш, че трябва да си фокусиран и че не трябва да готвиш, когато гледаш футболен мач.
Всъщност най-важният урок, който може да ни даде кухнята е...
Мъже, слушайте женихте си…По някакъв странен и необясним начин, те знаят всичко и виждат всичко…
Можете да не ме следвате за други кухненски уроци и рецепти, че току виж и вие сте изгорили нещо…
Ха, че то станало време за прогноза…
Днес ще е слънчево и топло. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат около 26 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари