Из цялото "Отечество любезно, как хубаво си ти" хора, тъй различни по пол, възраст и занятие обсъждат това , че бивша министърка си коригирала носа.
Че какво им влиза работата на тия типове да си пъхат носовете в таз твърде лична инициатива.
Аз, например, чуя ли нещо за нечий нос и се сещам как ми счупиха носа, пък после ми го оперираха в едно от бургаските отделение по УНГ.
И най-стряскащото не беше това, че носът ми беше заел причудлива форма на зиг заг, а под очите ми имаше лилави сенки. Най-стряскаща беше древната електрическа печка се един реотан /счупен/ в болничната стая , която се включваше в контакт на стената с подозрително разтопено и изгоряло до черно пластмасово тяло.
Още си спомням за онзи изпълнен със студ и драматизъм момент, в който събрах смелост, помолих се на Господ и включих печката. Очаквах да гръмне.
Но за тези неща не се говори.
Говори се за нечий нос. А не за онези 2.5 млрд. евро, взети много изгодно, които българите ще плащат 30 години. Ами, изгодно е, аслъ. Един взима парите и ги харчи сега, пък друг ще ги плаща.
Та, какво казвате за оперирания нос?
Знаете ли кой е Сирано дьо Бержерак?
Да, този почтен господин е герой от пиеса на Едмон Достан, но същевременно е и съвсем реален френски писател с името Савиниен Еркюл Сирано дьо Бержерак.
Останал е в историята си с бохемския начин на живот и с големия си талант. С големия си …нос също. Но литературният герой освен голям обонятелен орган притежавал много добродетели, голямо сърце и бил изпълнен с любов…към братовчедка си Роксан. Няма да ви преразказвам пиесата, защото вие сами можете да си я прочетете или ако ви мързи, да гледате филма с Жерар Депардьо от 1990 год.
Но тъй и тъй говорим за литературни герои, дали да не хвърлим поглед върху творбата „Нос“ на Николай Гогол?
В нея се разказва за бръснаря Иван Яковлевлич, който за свой голям ужас една сутрин се събудил и видял в питката си закуска носа на своя клиент, по точно на колежкия асесор Ковальов. На всичкото отгоре с развитието на историята въпросният нос заживява свой собствен живот на статски съветник. Изобщо, откачена работа.
Колежкият асесор Ковальов видял собствения си нос да се вози в карета и да ходи на църква и по този повод отишъл в тогавашната информационна агенция, демек в редакцията на един вестник, за да пусне платено съобщение, че си търси носа, но служител на вестника от отдел „реклама“ му отказал и общо взето провели следния диалог
„Не, не мога да поместя такова обявление във вестниците — каза той най-сетне след дълго мълчание.
Как? Защо?
Така. Вестникът може да загуби доброто си име. Ако всеки почне да съобщава, че носът му е избягал, то… И без това вече се приказва, че се печатат много невероятни неща и лъжливи слухове.“
Но понеже усещам, че вече някои от вас скубят коси и ядосано си казват „Кой ме би по главата и какво изобщо иска да каже тоя идиот Красимир с тези брътвежи“ , аз съм длъжен да ви уведомя моменталически, че …
Ами, не е хубаво да се пише за чужди носове. Никак даже.
Не бива да съдите по един човек заради носа му, а ако правите това, значи не виждате по-далеч от носа си.
Затова се фокусирайте върху това какво може и какво не може един министър, а не дали е хубост неземна или извънземна…нехубост.
Моля? Какво ми казвате?
„Ти, пък си много хубав!!!“
Ами, моят нос е опериран.
Ха, че то станало време за прогноза.
Днес ще има променлива облачност, слънчеви часове и максимални температури от 24 градуса в Бургас и в региона
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
