Напоследък все по-често си говорим с дъщеря ми Александра за бъдещите и творчески планове. Демек къде би искала да учи след седми клас.
Подчертавам…Къде иска тя, а не къде искаме ние с майка и.
С други думи оставяме на нашата пораснала госпожица да реши сама.
По този повод се сещам за древността, когато водех същите разговори с моите родители.
Баща ми тогава настояваше да стана адвокат. Прогнозираше, че нищо няма да работя, а ще печеля много пари. Така и не проумях как мързелът може да доведе до просперитет. Между другото баща ми беше международен шофьор и нямам представа откъде разполагаше с такива сведения за рахатлъка и райския живот на юристите. Пък и тогава и днес те ми приличат на някакви грешни дяволи, които бъхтят от сутрин до вечер. Говоря за способните от тях.
Дядо ми слагаше на масата на преговорите възможността да стана политически офицер в тогавашната Българска народна армия или да уча за фармацевт, демек аптекар.
Обясняваше ми, че като политически офицер няма да правя нищо освен това да ругая империализма и да получавам една шапка пари, а длъжността на аптекар описваше като „Ще си стоиш на топло с бялата престилка в аптеката и ще забъркваш някакви тинктури, микстури и прочие такива церове“
Баба ми ми авторитетно казваше ,че трябва да стана учител, а майка ми само добавяше „На майка умното дете“
Тъй, де…не станах нищо от всичко това. Станах нещо по-лошо…Завърших българска филология във времена, когато специалисти по български език не се търсеха дори в Монголия или в Бряг на слоновата кост. Накрая за всеобщ ужас станах журналист и се ожених за аптекарка. А тя днес ми забърква ...прополис с много любов.
Разправям ви всичко това, защото съм убеден, че децата трябва сами да правят своя избор.
Преди години мечтата на много момчета беше да станат бармани, сервитьори, международни шофьори или моряци. Все вълнуващи професии. Е, имаше и странни персони със символ верую от типа на "Машинист е моят татко, машинист ще съм и аз" или тракторист.
Да, но как стоят нещата днес? Помислете си само…колко престижни са тези професии в момента. Моряци, шофьори, бармани и сервитьори има под път и над път, но повечето родители искат децата им да работят не точно това, нали.
Имаше период от време, когато момчета и момичета масово следваха за мениджъри, за адвокати, после за журналисти и пиари, след това за психолози, а сега… не знам какъв е трендът, демек модата.
Но си мисля, че ако днес една професия е модерна в очите на родителите, то утре същата може да е нещо съвсем банално в очите на порасналите им деца.
Синът ми избра да учи в чужбина „гейминг дивелъпмънт“ . Изобщо не питайте какво е това. Не ми е ясно, но е нещо свързано с разработване на компютърни игри. Най-важното е, че учи нещо заради себе си, а не заради мен и му харесва какво прави.
Доволен е от своя избор.
Затова …оставете децата си да изберат. Като нищо ще се окаже, че те знаят по-добре от вас какво си струва да правят.
А някой беше писал в Туитър, че ако Господ беше изпълнил мечтите на момчетата от 80-те години, то днес щеше да е пълно с безработни космонавти.
Между другото аз мечтаех да стана археолог…
Някога мечтаех да стана археолог, но днес вместо да правя разкопки, рия с копита сутрин край морето
А вие?
Бряф, че то станало време за прогноза.
Днес ще ми чака горещ и влажен септемврийски ден.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
