Когато бях ученик, не обичах изобщо манифестациите.
Може да се каже, че изпитвах дори непоносимост към тези масови прояви с покъртителен сценарий и безумна хореография. Някои от тях ми приличаха на селска спартакиада с аграрен характер..
Причината за тази моя неприязън към манифестациите беше свързана с това, че понеже бях висок, дори направо дълъг, винаги ме слагаха в първата редица с манифестиращи ученици.
Позиционираха ме там, но не за да крася дефилето за поредния празник, а за да мъкна някакъв плакат или портрет. С думи прости, мястото ми в първата редица не беше въпрос на красота, а на височина.
Така беше тогава.Учениците в първите редици мъкнеха агитационни материали, а останалите ги следваха. И заедно трябваше да скандират някакви кратки и надъхващи лозунги от типа на "Слава на Великия...." или "Да живее..." или изреждаха някакви абревиатури "АПК, ТКЗС, ДЗС, МТС"...всъщност абревиатурите бяха май други, но пак трибуквени...само една беше четирибуквена. Не, бе...не НСПП, а СССР.
НСПП е име на футболист, а другото е име на държава.
Накратко, по време на тези прояви на всенародна радост аз неизменно играех ролята на товарно магаре. Доста тъжно и омърлушено магаре.
Мъкнех плаката или портрета по време на манифестацията, тътрузех вяло нозе и скандирах някакви послания към човечеството заедно със съучениците си.
А на човечеството не му пукаше изобщо. Човечеството чакаше празничната трапеза след края на тази организирана и режисирана радост.
Най-тъпо се чувствах в края на шоуто.
На финала на манифестацията всички празнично си тръгваха към празничното ядене и пиене, а аз трябваше или да ходя до някакъв пункт за събиране на плакати и портрети или да мъкна опротивелия ми агитационен материал до училище. И се чувствах ужасно прецакан и ненужно ...висок.
Ето защо и до днес не обичам манифестации.
Срамота.
Ей, ама то станало време за прогноза, бе. Днес ще е слънчево, облачно, топло и …не ,няма да вали дъжд.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
