Умни хора, важни хора, хора с положение и самочувствие проповядват, че вчера в столицата е имало битка между "Ангели и демони" /по Дан Браун/ на площада в триъгълника на властта.
Но всичко е толкова объркано и странно.
Ангелите са въоръжени. Една малка армия.
А зад тях в една голяма сграда някакви "светци" обсъждат някакви безсмислени идеи.
И аз вече не знам кой кой е, но осъзнавам с ужас, че щом всички роли са раздадени, значи за мен остава най-лошата. Значи аз съм от демоните.
Всички, които не сме съгласни със светците и с въоръжените им ангели, сме демони.
Защото сме отказали да повярваме в светостта на самоопределилите се като светци.
Защото отказваме да приемем, че помислите им са чисти.
Защото тези светци не са смирени, а агресивни и ни обвиняват във всички земни грехове, докато пред очите ни те извършват нови и нови грехопадения.
Защото сме отказали да им повярваме, че живеем в райска градина, за чието изграждане някои от тях са спечелили обществена поръчка.
Защото просто сме си позволили да им кажем на тези псевдо светци, че те четат евангелието на живота като дяволи.
Защото не приемаме те да дописват или променят това евангелие. Или да управляват животите ни.
Светци, ангели, демони. Каква адска каша ври в нашата страна.
А тя наистина би могла да бъде райска градина.
Но вместо това някой е изписал на една стена "Оставка", а друг е добавил ..."Надежда тука всяка оставете"
Накрая всички плачат с горчиви сълзи. И ангелите и демоните. Защото някой е пуснал сълзотворен газ. А отзад светците се усмихват. Събрали са някакви подписи и почват да дописват евангелието на живота.
автор: Красимир Калудов
Коментари
