Червен флаг на вишката на спасителя. Бели вълни. Синьо небе.Жълт пясък.
Черни шорти на задницата ми.
Ама, не черни и елегантни, а черни размъкнати, широки и удобни. Мязам на кит с шорти.
Над плажа се носят облаци и дим. Над морето само облаци и гларуси.
А положението е "Забранено за влизане, позволено за съзерцаване..." Червен флаг.
Но как човек да остане равнодушен пред тази красота. Как да остане на брега...
Хайде сега, стига глезотии. Как да остане.Ами, с мерак.
Човек може да остане на брега и пушек да се вдига, ако има скара с дървени въглища и плесне върху нея няколко наденици и пържоли. Има и такива летовници. Дошли са тук със скарите. У, бре!!!
За тях плажната ивица е продължение на домашната им кухня. Пекат, кълцат, сервират, ядат, пият, оригват се. Ей, живот, живот здравей!!! Уют, мама му стара.
Тук е земен рай.
Но аз нямам скара. Пържоли и наденици също.
В раницата ми отлежават само едни разтопени шоколадови бисквити. Шоколадът е черен, но какво значение има това, щом бисквитите са течни.
Нищо не ме задържа на плажната ивица тогаз.
Затова пристъпям дискретно и срамежливо в морето. С едни такива ситни стъпки, които не отговорят на стъпалата ми 45 номер. Ситня като гейша на чаена церемония или ситня като самурай с тесни дървени налъми, който отива на двора да посече стотина врагове.
Движа се тъй странно, първо за да не ядосам спасителя на вишката и второ, за да не намокря смартфона си. Защото има червен флаг и не може да се влиза в морето.
И тъй тайно полека правя няколко крачки навътре, после нервно "зумирам" камерата на телефона и нащраквам няколко кадъра. Това е то открадната красота. Не снимки, а финални надписи на лятото.
По същото време вълните ме връхлитат и ми смъкват черните шорти, за да лъснат частично задница и предница пред очите на ценителите на печеното месо, които са се настанили под чадърите си и ядат пържоли, наденици и други продукти от персоналните им скари.
Надошлите от цялата страна почитатели на ...домашно приготвената храна лежат, мляскат, кефят се и се оригват. Ако ги питаш какво е оригами, ще ти кажат, че не е японско изкуство за прегъване и сгъване на хартия, а множествено оригване.
Но що за идиот може да пита такива неща човек, който яде печена пържола. Вероятно някой, който в раницата си има втечнени бисквити и завижда на хората с пържолите.
А хората край скарите се оригват и хич не им пука за моите шорти, за вълните и за красотата на залива.
И на вълните не им пука ни за пържолите, ни за моите шорти.
И на мен не ми пука за моите шорти. Иначе щях да ги вържа здраво, а не да ми висват след всяка вълна.
А аз снимам ли, снимам.
Красотата е навсякъде в този залив.
Без шортите ми.
Спасителят надува свирката.
Слава Богу, не е за мен.
Посветил е солото си на баща и син, които са влезли навътре, навътре в морето.
А флагът е червен.
Пък времето е слънчево, облачно, ветровито и максималните температури са около 30 градуса, но в нажежения семеен автомобил са поне 37. Краят на лятото е.
автор: Красимир Калудов
