Тази сутрин бягах мълчаливо край морето.
Чак жена ми се учуди, защото друг път и надувам главата с дърдоренето си.
Е, всъщност си слушах парчетата на Ерос Рамацоти и си мислех за един урок, който получих наскоро.
Преди няколко дни бягахме малко след изгрев слънце с жена ми по крайбрежната алея. Докато се полюшквахме, аз мрънках колко е горещо, колко е задушно, колко съм потен...и уморен.
След стотина метра край нас премина една млада жена. Движеше се много бързо, дори може да се каже, че буквално летеше по алеята.
Жената беше на инвалидна количка и въртеше енергично колелата с ръцете си, а край нея бягаше млад мъж.
Тя не мърмореше като мен. И не се оплакваше, че е горещо, че е задушно и че е уморена.
Вероятно също беше потна и сигурно ръцете я боляха от усилието, но...се движеше напред, напред, напред. Без да се откаже, без да измърмори.
Разминахме се и аз мигом спрях с мрънкането. И продължих с потенето.
Затова харесвам утринните кросове край морето. Почти винаги дават някакви уроци.
Питате ме кой е бил урокът, който научих от момичето с инвалидната количка ли?
Накратко, урокът звучи така
"Бягай. Не мрънкай"
Еее, докато съм изливал мъдрости, станало време за прогноза.
Днес ще бъде слънчево, горещо и вероятно потно за някои от вас.
Ще се радвате на температури около 30 градуса в Бургас и в региона.
Нека бъде хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
