В последно време често излизам на терасата, за да хвърлям поглед към сина ми, който се записа на шофьорски курс и през ден тръгва на кормуване точно от паркинга пред нас.
Гледам го как потегля, преглъщам и се сещам как учех него и сестра му да карат колело.
Нали знаете, че в един момент малките вече са пораснали, налага се да се свалят помощните колела на велосипеда и детето започва да залита, да се клати заплашително и за да не падне на асфалта, бащата трябва да го държи, подкрепя и напътства.
Когато преди години настъпи този момент, със сина направих поне двеста триста дължини на един паркинг в к-с „Изгрев“.
Едновременно държах седалката и кормилото на колелото, давах инструкции и бягах. А момъкът възторжено въртеше педалите все по-силно и по-силно. И аз бягах като изтърван.
За честта на фамилията ни трябва да кажа, че синът не падна нито веднъж по време на краткия курс на обучение. Но на мен щеше да ми падне панталонът, защото отслабнах и бях направо грохнал.
След няколко дни излязох на терасата и що да видя!!!
Някой кара колело!!! Момчето ми летеше по площадката между блоковете. Беше се научил да кара колело и вече не му бях нужен като асистент. Страхотен момент, наистина.
Няколко години по-късно ситуацията се повтори, но беше значително по-усложнена, защото ставаше дума за дъщерята.
Веднъж госпожицата влезе остро в един завой на алеята в парка пред нас и въпреки помощните колела на детското си колело се сгромоляса на асфалта и се удари. Така силно изрева, че жена ми я чу, макар че апартаментът ни се намира на около 100 метра от мястото на събитието. Секунда по-късно разтревожената родителка излезе на терасата и видя ревяща дъщеря един брой и край нея баща един брой, щуращ се тревожно като нестинарка с разстройство. Ей, половинката такова страшно конско ми чете, че и сега ме втриса като се сетя.Беше нещо от типа на „Не те ли е срам, да оставиш детето само да кара, защо не го пазиш, а“ и прочие…Още малко и щяха да ме налазят социалните с обвинение, че съм зарязал дъщерята без родителски надзор.
За да не се повтаря този кошмар с падането от колелото, по време на курса „Дъщеря се учи да кара колело“ взех всички превантивни мерки.
Ако ме слушат татковци, на които предстои да учат дъщерите си как да управляват велосипед, да знаят, че моят метод е малко…,абе, не е малко, дори е много труден.
Методът се нарича …“сатурнов пръстен“
Накратко, по време на урока дъщерята е покачена върху колелото, върти педали и държи евентуално кормилото.
По същото време бащата бяга с по-висока скорост от тази на двуколесното превозно средство. На моменти бяга като някаква побъркана луна отзад, отпред или около велосипеда. Едновременно с това държи кормилото, държи седалката, държи детето и от време на време пуска целия тоз ансамбъл, но продължава да бяга и същевременно с ръцете си оформя нещо като пръстен или спасителен пояс около тялото на момичето. Та, ако то загуби равновесие, а то задължително губи равновесие, да се опре в бащините ръце и да не падне и да не почне да реве като реактивен самолет.
И така от един до сто и един пъти. На ден. По седем дни в седмицата.
На края на месеца буквално заспивах с ръце, сключени в буквата О. Но малката госпожица нито веднъж не падна и не ревна.
И в един ден, в двора на старото училище „Братя Миладинови“ зад централната автобусна спирка пуснах дъщеря ми и тя продължи напред сама с колелото си, а аз останах на място…
Да, в този момент очите ми се насълзиха. Да, бях невероятно развълнуван и ако не бях толкова задъхан и запъхтян, щях да извикам
Край, дъщеря ми се научи да кара колело и аз вече няма да препускам до нея, зад нея, пред нея, около нея…
Да, бе да. До края на дните си ще се опитваме да изграждаме с ръцете си защитен пръстен или спасителен пояс около децата.
Как да карам колело лично мен ме учеха моите братовчедки. Държаха ме, подкрепяха ме те и още десет каки и аз не научих нищо, защото се оставях в ръцете им. Баща ми ме взе веднъж, остави ме да падна самостоятелно поне двайсет пъти се, разбих си коляното, разревах се и родителят ми разочаровано се отказа да ме учи. Но аз си забърсах сълзите и сополите и продължих сам, докато се научих.
Не знам кой от всичките начини е най-добър.
Но е сигурно, че моментът, в който детето потегля самостоятелно по своя път, ами…този момент не може да се сравни с нищо друго. Чувстваш се тъй, все едно, че детето ти отлита нанякъде.
Чувстваш и, че малко те болят коленете, раменете, кръстът и краката ти са схванати, но на кого му пука.
Всъщност няма никакво значение кой начин сте избрали, за да научите детето си да кара колело. Важното е, че сте били до детето си в този момент.
Ха, че то станало време за прогноза.
Днес ще е облачно и на места ще превали летен дъжд.
Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 28 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
