Шестнадесетият ден от август. Сигурно е важен и необичаен, защото всеки иска да го запомни с нещо.
Като онзи леко пухкав млад мъж, който направи пет шест дубъла на един и същ етюд.
Той, според своите представи за грация, излиза от морето като един къпещ се полубог, а приятелката му го снима.
И къпещият се пухкавел всеки път проверяв видеото и не го харесва и айде пак, отново. Вълните го блъскат в гръб, той излиза, а приятелката му снима...
Човекът си е главен герой в своя филм, а всички останали са получили второстепенни роли.
Накрая, удовлетворен от качеството на филма "Един невероятен мъж през август", влиза в морето, приятелката му тича по пясъка, оставя с облекчение смартфона, пак тича, влиза и тя в морето, приятелят и я взима на ръце и палаво я хвърля във вълните. Но няма кой да ги снима. Август е любов...
Или вятър.
Вятърът носи лека лудост със себе си. Лека, но заразителна. И плажната ми хавлия полудява. Отказва да приеме, че е обикновена плажна хавлия с единична цена 10 лв. и започва дя вярва, че е летящо килимче от света на приказките.
А едно летящо килимче не би позволило на един сивокос, прегърбен камил да ляга върху него. Затова хавлията със самосъзнание на летящо килимче...излита.
Един, два, три пъти. Гоня я, настъпвам я, натискам я с чантата. Все едно съм тореадор, но не се боря с бик, а с плаща си.
Август е непокорство.
И пясък в зъбите.
А шапката ми е сплескана, избеляла и протрита. Но не се разделям с нея, защото ме пази от слънчасване и защото не ползвам чадър. Шезлонг пък изобщо.
Август е танц на сенките със слънцето.
Жега е. Но морето е бурно. И не разхлажда, а те върти като центрофуга. Кой би искал да се разхлажда в центрофуга. Може би старата ми шапка. Затова стоя на брега. Може да получа и благодарствена грамота от спасителя, че не му се налага да се занимава поне с мен.
Август е роман от Стивън Кинг и песъчинките между страниците му.
Чета си пак "Черният дом" и историята за Джак Сойер и си казвам, че трябва да се върна в началото на неговата история от "Талисманът", но след това се заричам пак да преровя цялата сага "Тъмната кула". Ужасно съм старомоден, да му се не види.
Навред около мен хората четат или разглеждат или чатят през смартфоните си.
Неделя, но не е обикновен летен ден.
А двата часа, осигурени от двата есемеса за "зелената зона" вече изтичат.
Август е. Поне лятото още не е изтекло.
Но до края на деня ще е топло, с вятър, с облаци и със слънце.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
