Рано, рано сутринта.
Крос край морето.
Приближавахме се едни към други.
Първият татко беше с двете си деца. Момче и момиче. Майката зад тях. И четиримата въртяха педалите на велосипедите си. Бащата задаваше темпото и им …говореше нещо.
Караха колелата си семейно. Кажи речи рамо до рамо. Заедно в утрото. Баща, деца и майка.
И би трябвало да е вдъхновяващо, но… не беше.
Таткото казваше нещо, но на много висок глас. Крещеше силно на децата си. Беше им ядосан. А може би загрижен...кой знае.
„Давай, давай пред мен, да те виждам, давай, бе, ей“
И с червено лице от умора или от гняв ръмжеше заповедите си. Денят им започваше с чист въздух, слънце, но и с гняв и ярост.
Децата мълчаха и въртяха педалите на велосипедите си. Майката изнемогваше отзад, за да поддържа темпото на главата на семейството. А може би страдаше заради това, че таткото крещеше на децата, без тя да може да ги защити.
Лицата и на четиримата бяха намръщени рано сутринта.
С какво ли щяха да запомнят семейната разходка с велосипеди?
Отминаха.
Вторият татко, с който се разминахме след малко по крайморската алея бягаше мълчаливо. С него беше и детето му. Бащата не му казваше нищо. Малкото също мълчеше.
Всъщност само един от двамата бягаше.
Таткото бягаше леко и носеше на гърдите си в „кенгуру“ своето бебе, момче или момиче.
В едната си ръка носеше бутилка, вероятно с бебешко мляко.
Детето се поклащаше до гърдите на баща си.
Сърцата им тупаха едно до друго всяко само за себе си, но едно до друго.
Бащата и детето си мълчаха. Заедно. Единият бягаше, другият го придружаваше.
Беше им хубаво. И на двамата. Така изглеждаше. Сутрешният им крос си беше преживяване.
Или поне на мен ми беше хубаво да ги видя.
Мислех си, че таткото сигурно ще си спомня за този крос и ще разказва за него след години на порасналото си дете, което няма да си спомня нищо. Но въпреки това преживяването им ще е общо. На тях двамата. На бащата и детето.
Така срещнах двама толкова различни татковци по алеята край морето сутринта.
Имаше и други, но сигурно вече ви досаждам.
Хм, понякога си намирам какви ли не странни оправдания, с които да прикрия това, че сутрин бягам бавно или направо спирам бягането край морето, за да си поема дъх. Ето, тази сутрин два пъти спрях за почивка, за да не рухна от умора, а на вас ви обяснявам, че съм наблюдавал отношенията между татковци и децата им...Кого лъжа, бе!!!
Еее, че то станало време за прогноза.
Днес ще е слънчево и топло. В Бургас и в региона максималните температури ще достигнат 28 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
