Имало ли е моменти в живота ви, в които сте изпитвали пристъп на ужасен, парализиращ срам. Ама толкоз да ви е било срам от вас, толкова нелепо да сте изглеждали, че сега като се сетите за този момент, да казвате „Пази боже“ или „Мани, мани“ и нервно да отпивате чаша вода.
Ще ви разкажа за един такъв спомен, свързан с импровизиран мой концерт на срама, който проведох на кръстовището до „Новата поща“ в Бургас….
???
Питате ме къде е тази Нова поща?
Добре, де…на това място в Бургас днес няма не само нова поща, ами изобщо никаква, но така си го наричаме.
Сега за какво още ме питате?
За концерта ли?
Е, не беше точно концерт, не беше и ивент, нито пък пърформанс, но възпроизвеждах свирня и то продължителна. И публика имаше, а точно това ме караше да изпитвам ужасен срам.
Действието се развиваше толкова назад във времето, че вероятно трябваше да започна тази история с „Имало едно време“.
И тъй, някъде в древността, към края на 11 клас, малко преди да се явим на изпит за професионални шофьори, категория „С“, от училище ни казаха, че като част от обучението ни трябва да дадем един ден дежурство като…, ами нещо като регулировчици.
Демек, целият замисъл беше да ме чучнат до някое кръстовища и да давам звукови сигнали със свирка, ако някой недисциплиниран гражданин пресича на червено.
Значи, а е посмял да мине на червен светофар, а съм дал мощен тръбен зов с предупредителен сигнал от личната си свирка. Иначе казано, трябваше да изиграя етюда „Катаджия за един ден“
Хубаво, ама тогава за разлика от днес по магазинната и търговска мрежа не се продаваха свободно катаджийски свирки.
Обикалях, обикалях, но нийде не открих.
Дори търсих по някакви стрелбища, но пак нямаше /За по възрастните припомням, а за по-младите обяснявам, че тогава по стрелбищата се продаваха какви ли не чудесии/
А дежурството ми наближаваше със страшна сила. Бяха казали да се явя в уречения ден и час със свирка в ръка и толкоз. Пък нямаше.
Не можех да отида ей, тъй…неподготвен за деня на голямото свирене. Нямаше да ме допуснат до изпита.
Вече си представях ужасено, че ще се наложи да изпрося валдхорна, кавал, кларинет, саксофон, тромпет или гайда от училищната духова музика, недай си боже, за да мога да изпълня повелята на учителя ни и да се явя с необходимото оборудване, за да регулирам потока от пешеходци но кръстовището.
На всичко отгоре определиха за моето дежурство баш кръстовището до Новата поща. И тогава ,както и днес, то си беше натоварено и тогава ,както и днес аз живеех в тази част на града и вероятността някой съкварталец да ме види как позорно надувам свирка беше голяма.
В последния възможен момент в някаква книжарница намерих свирка ключодържател. Някаква малка, метална. Декоративна една такваз.
При надуване от нея излизаше комичен звук, колебаещ се между тънък хрип, жужене на комар и тънко писукане.
И, ето ме на. Кибича на кръстовището, до днешното денонощно магазинче на ъгъла пред църквата „Свети Иван Рилски“ и държа идиотската свирка в ръка.
А пешеходците си правеха каквото искат. Минаваха красиви ученички от близката „Реална гимназия“. Минаваха ученици, които ме гледаха презрително, минаваха мъже и жени от всички поколения, а аз им изнасях концерт със свирка, докато те пресичаха на червен светофар.
Часове наред надувах мизерната свирка, а от нея излизаха в различна последователност тънък хрип, жужене на комар или тънко писукане.
Нито един пешеходец не ми обръщаше никакво внимание. Пресичаха си на червен светофар, колкото си искат. Срам не срам, почнах да им свиря и с уста, а някои от нарушителите, по-докачливи на чест, ме псуваха за тази обида. Ми, тъй де…не е приятно някакъв дингил с наболи мустаци да ти свири с уста. Дингилът с мустаките бях аз.
А след няколко часа надуване на свирката, аз се чувствах така изморен, сякаш бях надувал до откат валдхорна, кавал, кларинет, саксофон, тромпет или гайда от училищната духова музика.
По едно време пристигна наблюдаващият учител и се наложи и пред него да надувам свирката. Естествено, от нея не излизаше строг предупредителен сигнал, а комично свистене и ефектът беше позорен. Срамувах се ужасно.
Имах чувството, че всички нарушители на правилника на движение се бяха наговорили да минават все покрай моята свирня на червен светофар.
Наложи се преподавателят с гръмовния си педагогически глас да им изреве на няколко пъти предупреждения, че да ги върне обратно на тротоара.
А концертът ми със свирка беше пълен провал.
От онзи момент до днес ненавиждам свирките като музикален инструмент. Но сега си мисля, че тогава щях да изглеждам много по-адекватно, ако предупреждавах нарушителите с тъпан или барабан в ръце, а не със свирка, от която след цялото това надуване излизаха тънък хрип, жужене на комар и тънко писукане.
Но изпита за шофьор категория „С“ го взех от раз. Затова обаче ще ви разказвам друг път, ако имате нерви да ме слушате.
Дотогава не пресичайте на червен светофар.
Ха, че то станало време за прогноза.
Днес ще е задушно, горещо и пак ще се къпе в пот майката земя. И някои от чедата на земята ще се къпят в пот, но простено да им е.
Максималните температури в Бургас и региона ще достигнат до 36 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
