Очаквам добре познатите ни авторитетни анализатори компетентно и аргументирано да обяснят, че Божков или друг гад плаща на българите в чужбина да протестират.
Предполагам, че за тях е напълно изключена възможността протестиращите сънародници зад граница просто да са гневни и несъгласни със ставащото у нас.
Би трябвало да попитам братовчедка ми в Канада, братовчедките ми в Белгия и братовчеда ми в Испания, балдъзата ми в Италия, както и брат ми в САЩ колко са им платили гадовете, за да недоволстват и да не им харесва случващото се в България.
Мисля си, че ако можехме да организираме роднински събор или родова среща, на нея хората, които сме в България, щяхме да сме малцинство, а мнозинството ще се окаже, че учат, работят или вече живеят в чужбина.
Улавям се, че все по-често се сещам за онази стара приказка "Кой бяга от хубавото..." Тя обяснява избора на нашите близки и роднини, на нашите деца. Те не са там, защото у нас им е било хубаво.
Нашата работа, на тези, които сме тук, е малко като заглавието на онзи стар филм "Да обичаш на инат".
Тук сме, скърцаме със зъби и сме останали в България. Дали заради страх от поемането на риска, дали защото сме се предали и примирили или защото все още не сме загубили надежда, че хубавото идва зад ъгъла.
Не знам. И никой не знае.
Сигурен съм обаче, че нашите близки, нашите деца, нашите приятели, които са в чужбина, ни липсват. И вероятно и ние им липсваме.
Ние и те сме хора с липси.
Изгубени...в липсата.
Изгубени...в стабилността.
Стабилно се изгубваме.
Изчезваме.
Без българи държавата ни започва да живее на изкуствено дишане...или на кохезионни фондове. Може и на грантове.
Всяко правителство, които кара българите да се спасяват от България и да бягат от нея, всяко такова правителство е антибългарско и вредно.
И като работодател на всяко едно правителство българите имат право да му държат сметка. За всичко. За абсолютно всичко българите могат да държат отговорно всяко едно правителство. Нали са слуги на народа? Или не са?
Какво се казва на служителите, които не оправдават очакванията на работодателите?
Не заслужавате трудовият ви договор да бъде подновен.
И във ваш интерес е да не ви даваме препоръки за следващата ви работа…
Този път сме заедно. Ние и близките ни в чужбина. Протестираме заедно за едно и също. Срещу едни и същи хора.
И един безплатен съвет към слугите на народа.
Запомнете, че никой няма толкова пари на света, за да плати на всички нас. Недоволството няма ценоразпис, когато е от сърце и душа.
Все някога народът оставя неспособните слуги на народа... без работа
Автор: Красимир Калудов
Коментари
