Важното е да намираш винаги сили.
И мотивация...като един същински Криско, който от музиката и вафлите скокна направо във фитнес залата. За да направи мускули и нов имидж. Да се препозиционира един вид в публичното пространство. Певец бодибилдър...И книга ще напише. Може и филм да направи.
Само че сутрин край морето не е като сутрин във фитнес залата. Тук няма вариант да покажеш на тия хора "как сА мяташ" или "как го правиш". На никого не му дреме за теб. Не те виждат. Не те чуват. Всеки си бяга и е сам с мислите си. Какво ли е да чуеш мислите на хората, покрай които бягаш сутрин?
Тук, на границата между небе, море и земя нещата изглеждат по различен начин.
И ти и старият ръждясал бойлер, който вълните са изхвърлили на пясъка, имате една и съща стойност...
Хм, тук дори няма огледало, в което човек да види мускулите си или новия си спортен екип. Пък и да си направи едно селфи.
По този повод се сещам за анцуга ми с дължина до коленете. Спорихме тази сутрин с жена ми дали е червен на цвят /според мен/ или е розов /според нея/. А истината е, че е ужасно стар и избелял. Ама, май някак срамно на розово бие. Добре де, те и футболистите на Палермо имат розови екипи. И Розовата пантера е в същия десен. Когато го поръчвах от някакъв английски сайт, ми изглеждаше червен, пък то...
Спорихме и дали в края на краищата това е анцуг с длъжина на крачолите до коленете или са ватирани гащи за бягане...Не се разбрахме, ама не се оплаквам. То, в спора се ражда...прегракването.
Чух, че Нели Рангелова да се оплаква в едно телевизионно студио, че и е омръзнало да ходи във фитнес залата, понеже правела все едни и същи упражнения.
Каня я да заповяда сутрин край плажа за един крос. Всяка сутрин небето, морето и плажът изглеждат различно.
Затова всеки път намираш сили да правиш още една крачка, още една стъпка и се чувстваш един такъв любопитен...
Питаш се...а какво ще стане , ако пробягам още сто метра, а?
Да, бе...още сто метра с тоя розов анцуг и ще рухна на пясъка.
Не, че не го правя. Сигурно хората се чудят "Абе, тоя дърт пергишин какво толкоз събира някакви мидички и камъчета по брега", а аз всъщност имитирам дейност на учен, докато просто си поемам въздух.
Всяка мида, всяка празна раковина от рапан, които стоят пръснати из дома, са всъщност реликви от такива моменти. Моменти, в които съм спирал, за да си поема въздух....там на брега на морето в някаква сутрин.
Тази сутрин коленичих край един от плажните календари. за да поема въздух и да сложа новата дата.
Всяка сутрин това го прави различен човек. Някакъв бургаски плажен ритуал. Слава богу, репортерите от рагионални и национални медии още не са налазили това място.
Днес пробягах близо пет километра. повечето по пясъка. И да...анцугът ми може да изглежда малко притеснително розов, но лицето ми беше червено. Пък очите на жена ми зелени, а устата и хубава.
А един от много рибари, които мятаха въдиците си, изкара две риби едновременно. вие представяте ли си какъв кошмар би било да уловите две златни рибки едновременно? Едната ви изпълнява три желания, а на другата вие изпълнявате три желания...
Ъффф, то станало време за прогноза, докато дрънкам врели некипели.
Днес ще бъде облачно, прохладно и ще има превалявания от дъжд. Максималните температури ще бъдат в Бургас и региона около 26 градуса...Стискайте ми палци. Вчера си забравих чадъра в кварталния магазин. Дано след малко, като отида там, да си го намеря..., че много си го харесвам. Един голям, огромен вишнев чадър като за джентълмен.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
