"Кажи де, какво станало после, какво се случило, кажииии де???"
Злият султан Шахрияр гневно оскуба снопче косми от брадата си, направи къбо напред, замахна с ятагана си и отсече една диня, после изкрещя нещо нечленоразделно и заскърца със зъби все едно мелнични камъни стриваха на прах нахут. Между всички тези изблици успя да хвърли чехъла си срещу някаква стъклена купа, но не успя да я улучи, а това още повече го вбеси.
Султанът крещя, крещя, но срещу него умопомрачително красивата Шехерезада невъзмутимо мълчеше. Все едно го нямаше. Как да не се вбеси човек, пардон...как да не се вбеси султан.
И така цели десет минути. Шахрияр крещеше, а Шехеразада гледаше през него. Лицето и наистина беше забулено с ръчно бродирана маска, но от прекрасните и зелени очи струеше абсолютно равнодушие. Не и пукаше. Дремеше и. Видимо и беше все едно. Както се казваше, местеше си броеницата от единия крачол в другия.
Когато крясъците на Шахрияр вече стигнаха до кресчендо, дишането му стана на хрипове и пресекулки, а лицето му зад предпазния шлем придоби странен лилав цвят, равнодушната красавица все пак се притесни, че побеснелият владетел може да получи удар и затова милостиво го осведоми.
"Съжалявам султане, но не мога повече да разказвам. Всемилостивият халиф Джип ал Карантин, Аллах и ЦИК да умножат мандатите Му, нареди да се спрат всички Приказки от 1001 НОЩ"
Шахрияр се сгромоляса като талпа на килима с отчаян стон, пищно украсеният му тюрбан отхвръкна настрани, а Шехеразада любезно го напръска с дезинфектант и си поръча онлайн един среден дюнер на фирмата за доставки на храна по домовете "Синбад ибн ал Айрян".
Карантината продължаваше.
А иначе днес времето ще е пролетно карантинно. Слънце, облаци, превалявания от дъжд и топло време...Спазвайте инструкциите, следете внимателно стрелките по алеите, докато се разхождайте и се оставете в ръцете на Онзи, Който Мисли За Вас. Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
