Не съм добър шахматист и никога няма да бъда. Това е древна игра за хора със стратегическо мислене и най-вече за умни хора, а аз не съм такъв. Нито съм древен, нито съм умен, нито съм стратег.
Баща ми още от най-невръстната ми възраст до ден днешен ми казва „Хо ,хо…нищо не става от тебе, ки“. Крайно време е да си избродирам на ковьорче на стената този бащин завет, защото ме държи здраво стъпил на земята. Но аз за друго ви говорех, а не за моя мозъчен дефицит
Колкото и да не съм умен, докато слушах вечерната проповед на приятеля на Себастиян Курц, ме обзе едно такова съмнение, че ние живеем в постоянно състояние на „цугцванг“.
Нали знаете, че това е шахматен термин и общо взето лаещото му звучене предупреждава с онази рязка красота на немския език за задаваща се безнадежност.
Ако искате да обрисувате липсата на полезен и правилен ход, кажете „цугцванг“ и си свиркайте.
Демек каквото и да направите, каквото и да предприемете, все лошо. Позицията се влошава, а не след дълго губите партията. Шах и мат. И най-интересното е това, че знаете колко лошо ще стане, но от няма и къде правите този ход. „И шат, и шат на патката главата“, както се пееше в една хитове песен от началото на 90-те години на миналия век.
Кога разбирате, че се намирате в състоянието „Живот в условията на цугцванг“.
Тогава, когато някой започне да ви обяснява от телевизора, че той прави все повече за вас, отколкото заслужавате, а вие дори едно „благодаря“ не му казвате. И докато вие си мислете, че нещата при вас и около вас са се влошили, той ви гледа от телевизора и изрича „Кажете едно благодаря, де“.
Получава се нещо като лошо изпълнен „Тик Ток“
На всичкото отгоре се оказва, че този човек прави безчет добрини лично за вас без заплата…Иначе казано, работи за вас безплатно, а вие, черни неблагодарници, само сумтите. Неудобно се получава, някак. Постоянно му правят оценка някакви серсеми, дето един пирон не са забили през живота си.
Тогава вие се чешете зад ушите и се питате „Дали аз закъснях или времето бързаше“ и не можете да разберете какво, по дяволите, става.
Става това, че сладкодумният от телевизора ви обяснява, че цял свят преписва от него и неговите мерки, които той първи е въвел. Но вие пак се чешете зад ушите и се чудите какво ви топли вас това, че Себастиян, Виктор, Ангела, Виктор, Владимир, Педро, Еманюел и Тайпи повтарят мерките на някой самоопределил се като отличник, щом при вас нещата нито цъфтят нито връзват. И щете, не щете, се насочвате към извода, че може би вие самият сте някакъв тотален некадърник и хаймана, щом край вас се сипе такава голяма благодат, а вие не можете да се възползвате от нея. Чист некадърник сте. И аз съм.
А на Себастиян приятелят вече ви говори за суапова линия от 2 млрд. евро. И за пухена възглавница. И вие мигате на парцали. И за грантове ви говори. За еврозоната. За 173 млн. лв. За мярката 60/40. После добавя колко зле са съседните страни от другата страна на границата. Туй Малта, туй Кипър, туй Мадагаскар…все съседи, ей там зад баира.
И мимоходом ви казва „Пък като свърши всичко това, изберете си друг, че да ви фалира“
Ей, това последното вече направо издърпва килимчето под краката ви и вие падате на колене и се молите
„Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите очи,
не, не си отивай, аз ще ти направя най-страшното признание…
под мостовете не шумят реки, когато ти не си до мене
пристанищната са безумно тихи…когато теб те няма“
На какво ми напомня всичко това…Сетих се.
Георги Бенковски се вбесил на делегатите на Първото велико народно събрание в Оборище, метнал се на коня, свирнал на своята Хвърковата чета и обявил, че напуска. И всички завикали „На кого ни оставяш, войводо“
Аналогичен случай в наше село. Войводата обаче не се качва на коня си, за да си тръгне. Вместо това ни обяснява, че след него нищо хубаво няма. Никой не може да го замени. Никой не става за чеп за зеле. Затуй остава, за да работи за нас.
Изправяме се пред един голям български цугцванг.
Ако продължава той да ни води, ни чакат „мазнинка“, суап, грантове и конграчулейшъни, "Брюксел ни следва", а ако изберем друг, фалит. Комедия или трагедия?
Какво да се прави?
Останете си вкъщи…и на първо време му кажете едно „Благодаря“ на човека. Прави, каквото може.
Между другото, насред цялото това изобилие от спасителни пояси за родната икономика установих с лека тревога, че моят бизнес не го лови нито една мярка. Трябва да се оправям сам. Като приятелят на Себастиян. Затова не зная към кого да насоча моето благодаря. Може би към Себастиян? Данке, фиелен данк.
Ех, Себастиян. Да ти имам приятелите. И престани да го тормозиш. Звъниш му и вечер и сутрин. Оливаш се.
Ха, ама то станало време за прогноза, бе!!!
Слънчево ще е, топло и приятно. Няма да ви споменавам колко са градусите навън, защото вие така или иначе трябва да стоите вътре, по домовете си и в офисите.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
P.S Звъни ми преди малко моят приятел Веселин и аз му казвам, че маски няма да му дам, защото се презапасявам, а той отвръща. "Маски си имам, ама ти си неграмотен, защото се пише "ЦУГЦВАНГ", а не "ЦУНГЦВАНГ". Значи оказа се, че съм писал ЦУНГЦВАНГ, а не правилното ЦУГЦВАНГ и не само в заглавието, ами няколко пъти в текста. Какво ще си кажете? Кажи речи шест пъти допуснах една и съща грешка, което означава "Седни си, слаб "Две". Така е, като се правя на интересен и с чужда пита помен правя. Ето на, и аз влязох в ситуацията на "Хитрата сврака с двата крака". Каква мисирка съм.
Коментари