Нали знаете какво е задачка-закачка. Обикновено в нея има някаква елементарна уловка, която кара човек да се чувства глупав, когато разбере, че не се е сетил за отговора. А той, отговорът направо боде очите. Очеваден е…очоизваден е дори.
Една от любимите ми задачки- закачки е „Кое тежи повече. Един килограм памук или един килограм желязо“. Почти винаги хората отговорят на секундата, че желязото тежи повече и дори не се замислят, че става дума за една и съща тежест. Всъщност, един килограм памук е равен по тегло на един килограм желязо. Това дори и кухоглавец като мен може да го каже.
Тази сутрин лоша репортерка зададе лош въпрос на Щаба. Пита ги защо са обявили ,че от Абу Даби у нас са пристигнали 15 тона предпазни маски и предпазни облекла ,пък се оказало ,че всъщност били три тона, а останалото фурми.
И представител на Щаба я порица, че много добре знаел какво точно бил обявил, а друг представител на Щаба обясни на лошата репортерка – провокаторка, че една маска тежи 5 грама, а една кутия с фурми тежи половин килограм. Дори я призова да не сравнява фурми с маски.
Пардон, ама тя репортерката не е питала кое тежи повече или по-малко…Просто пита защо се леят похвални слова за едно несъществуващо дарение. Неслучило се дарение…
Защото предпазната маската се слага на лицето и пази, ама с фурмите какво ще правим? „Взимате две фурми, поставяте ги в ноздрите и се пазите“ Така ли?
Вместо да сравняват тежестта на маски и фурми, някой от Щаба можеше просто да каже „Съжаляваме, бяхме подведени неволно и се извиняваме, че сме ви предали невярна информация. Ние сгрешихме и още веднъж ви се извиняваме, но ни разберете. Ние не сме теглили ръчно пратката, а и тя е частно дарение. Впоследствие установихме, че маските са наистина 3 тона и те ще бъдат използвани по предназначение. Колкото до фурмите…търсим начин да обработим плодовете от това дарение до алкохол или до спирт, за да направим дезинфектанти“
Нещо такова да бяха отговорили, пак щяха да излязат от положението с чест.
Вместо това ни пращат да решаваме задачки-закачки.
Няма лошо. Така като решаваме, решаваме, можем да стигнем и до отговори на по-сложни задачи. Като например
„От точка А към точка Б излетял хеликоптер. Полетът приключил след два часа и след кацането било излъчено директно във Фейсбук слово на един от пасажерите в хеликоптера. После излетял от точка Б към точка С и пасажерът продължил да излъчва директно във Фейсбук. В задачата се пита „Колко тежи „мазнинката“ в българската хазна. И колко от тази „мазнинка“ ще бъде хвърлена от въздуха на определени бизнесмени с нисък финансов холестерол по формулата „75 млн. лв. за колекторите“?“
А може и друга задачка-закачка да решим.
„Една гражданка от левицата предложила да бъдат въведени пределни цени на стоките по магазините. В задачата се пита след колко дни ще изчезнат всички стоки от магазините, а търговците ще трябва да носят табели на гърдите си с надпис „Аз съм кулак и спекулант““
Или друга. „Известен политик е спрян за проверка от КАТ и отказва да бъде тестван. По-късно е установено, че в кръвта му има сериозно количество алкохол. В задачата се пита след колко време ще се окаже, че е пил ферментирала боза и ще му вземат свидетелството за правоуправление за най-много два три месеца“
Задачки –закачки. Нямат край. И са от тъпи по-тъпи. Но ме е яд, че ги решаваме.
А всичко можеше да се приключи с едно извинение.
„Съжаляваме, не знаехме нищо за тези фурми от Абу Даби“.
Но всъщност съм много благодарен на Щаба. Благодарение на техните примери с грамажите, които ни дадоха, се сетих за онзи прекрасен филм с Шон Пен и Наоми Уотс.
„21 грама“. Казват, че толкова тежи душата. По-малко от кутия с фурми, нали. Но да загубиш представа за някакъв си тонаж на фурмите не е страшно. Страшно е да загубиш душата си.
Ха, ама то станало време за прогноза. То, моите глупости край нямат.
Днес ще има разкъсана облачност, на места до слънчево време. Няма да ви казвам колко градуса ще достигнат температурите навън, защото вие така или иначе сте по домовете си.
Нека е хубав денят ви и от сърце и душа пожелавам успешна работа на хората от Щаба, защото колкото и да мърморим и да се шегуваме с тях, в края на краищата сме поверили съдбата си на тях.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
